Определение № 4321 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3695/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от "СОФИЯ ТЛ" ООД, представлявано от управителя П. К., чрез адв. Д. Даутева, против Определение № 681 от 23.01.2026г., постановено по адм.д. № 2510/2025г. по описа на Административен съд –Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗ/ № 4261-1/08.11.2024г., издаден от старши експерт „Ревизии“ към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че прекратителното определение е неправилно, защото необосновано съдът приел, че оспореният АУЗ е редовно връчен на адресата по реда на чл. 32 от ДОПК и оттам неправилно приел за просрочена жалбата против него и образуваното производство – недопустимо. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско, чрез адв. Т. К.-Пеева, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Иска оставяне в сила на определението. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира частната жалба процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото съобрази следното: С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) № 4261-1/08.11.2024г., издаден от старши експерт „Ревизии“ към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско, на "СОФИЯ ТЛ" ООД са установени задължения за ТБО за 2023г. в размер на 2609,85 лева и за 2024г. в размер на 2597 лева, ведно със съответните лихви. АУЗ е изпратен на адресата с писма с обратни разписки, върнати с отбелязвания, че същите не са потърсени. На 07.01.2025 г. в общината е поставено съобщение с изх. № 0002/06.01.2025 г. до "СОФИЯ ТЛ" ООД да се яви в 14-дневен срок в Дирекция „Местни данъци и такси за връчване на АУЗ. В този срок представител на лицето не се е явил в Дирекция „Местни данъци“ и актът не му е връчен. На 04.08.2025г. дружеството е подало жалба вх. № 94-00-3222 по административен ред против АУЗ до кмета на Община Приморско. С Решение № 0758а/06.10.2025г., постановено от директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско, е разгледана жалбата по същество и оспореният АУЗ е потвърден. В решението е констатирано, че жалбата е недопустима като подадена извън срока по чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Независимо, че е констатирано просрочие на жалбата, не е приложена разпоредбата на чл. 147 от ДОПК, а органът е постановил решение по същество на жалбата. С определението, предмет на оспорване настоящото производство, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с недопустима жалба против АУЗ. Изложил е, че при проведена процедура по връчване на издадения АУЗД по реда на чл. 32 от ДОПК, той е влязъл в сила на 06.02.2025г. Посочил е, че съдебното производство е лишено от предмет и че извън него стои преценката относно тази процедура, тъй като то не е по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Валидното оспорване на АУЗ по административен ред е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване на акта по съдебен ред. АУЗД следва да е оспорен по административен ред в преклузивния срок по чл. 152, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ДОПК съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие. В чл. 32, ал.1 от ДОПК е посочено, че връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че АУЗ е съобщен валидно по реда на чл. 32 от ДОПК. Липсват доказателства адресатът на съобщенията да не е намерен на адреса на кореспонденция, което е предпоставка за поставяне на съобщението за връчване на определено за целта място в териториалната дирекция и за публикуването му в Интернет. Това е така, защото върнатите в цялост разписки на пощенския оператор не съдържат никакви данни за причините за неизвършване на съобщаването. Невръчването на съобщение по чл. 29, ал. 3 от ДОПК от пощенски оператор не съставлява изпълнение на процедурата по чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на съобщение чрез прилагане към досието. За да се връчи съобщение чрез прилагане към досието по чл. 32, ал. 1 от ДОПК лицето трябва да не е намерено на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни, като според ал. 2 обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. По делото не са представени протоколи по чл. 32, ал. 2 от ДОПК, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, поради което изводът на съда, че оспореният акт е влязъл в сила, а жалбата - недопустима като просрочена е неправилен. Дори да се приеме, че са изпълнени и са били налице предпоставките на чл.32, ал.4 ДОПК,то не са изпълнение предпоставките на чл.35, ал.5 ДОПК, съгласно която заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. След като не са изпълнени законосъобразно процедурите по връчване на АУЗ, за частния жалбоподател не започнал да тече срок за обжалване. Жалбата е подадена на 04.08.2025г. при липса на съобщаване на акта. Срокът за обжалване на АУЗ започва да тече от датата на която актът е съобщен по реда на ДОПК. Надлежното връчване има значение и за датата на влизането му в сила, както и за възможността той да породи правните си последици. Безспорното установяване на връчването е от значение, както за адресата му, така и за неговия издател. Липсата на редовно съобщаване означава, че не е започнал да тече срок за обжалване, какъвто е настоящият случай. Узнаването на акта по някакъв друг начин, различен от установения по ДОПК, не може да постави началото на срока за обжалване. В настоящия случай приходната администрация на Община Приморско е приела веднъж, че актът е влязъл в сила, а от друга страна директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско е издал Решение № 0758а/06.10.2025г., с което жалбата срещу АУЗ е разгледана по същество и оспореният АУЗ е потвърден. При установеното нарушение на процесуалния ред за уведомяване на ДЗЛ и липсата на доказателства за реалното връчване на АУЗ на лицето неправилно е прието от съда, че жалбата е недопустима, като просрочена. По изложените съображение оспореното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизвоствените действия. Предвид на изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение