Определение № 1442 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2133/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Н. Д., срещу определение № 740 от 18.04.2023 г. по гр. д. № 1457/2023 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, с което по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 311 от 03.11.2022 г. по в. гр. д. № 371/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С частната жалба се релевира оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането в жалбата е за отмяна на определението. Ответната страна Д. И. И., действащ чрез адв. Д. от ХАК, взема становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Частната жалба е недопустима. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение по молба от Д. И. И. и след внесено от него обезпечение в размер на 2000 лева на основание чл. 282 ГПК предходният състав на ВКС е спрял изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. Това определение е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Както е разяснено в тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС, постановено по т.д.№2/2012г., определенията, с които Върховният касационен съд се произнася по искане на жалбоподателя за спиране изпълнението на въззивното решение, не подлежат на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Определението няма преграждащ характер, правните последици на същото не засягат хода на висящото пред съда дело, а се изчерпват с временната забрана на чл.432, т.4, пр.1 ГПК за извършване на действия по принудително изпълнение на решението до настъпване на предвидени в закона основания за възобновяване или прекратяване на изпълнителното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.