Определение № 1014 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 412/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Тодоров от гр. Плевен против определение № 2128 от 20.11.2023 г., постановено по адм.д. № 832/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен, в частта, с която съдът е оставил без разглеждане негова жалба срещу твърдян мълчалив отказ на Министерството на вътрешните работи по подадено заявление от 12.09.2023 г. и е прекратил производството по делото. В частта досежно освобождаването от държавна такса за производството определението не е обжалвано. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът е бил длъжен служебно да определи административния орган, срещу когото е отправено оспорването, като това било видно от подаденото заявление до МВР - Плевен. Съдът не е разбрал ясната воля на жалбоподателя, който е оспорил незаконосъобразното мълчание на чиновниците от МВР. Иска отмяна на определението. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. От данните по делото е видно, че делото пред Административен съд - Плевен е образувано по жалба на С. Тодоров срещу "мълчалив отказ на МВР по приложеното заявление от 12.09.2023 г.". Оспорващият лаконично е поискал "да се отмени мълчанието на АО МВР и да им бъде наложена максимална глоба". Съдът е изискал от ОД на МВР - Плевен преписката по посоченото от Тодоров заявление от 12.09.2023 г. С писмо от 23.10.2023 г. началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Плевен е уточнил, че няма постъпило и регистрирано заявление от С. Тодоров на посочената дата с искане за издаване на ново свидетелство за управление на МПС. С разпореждане от 06.11.2023 г. съдията-докладчик е оставил без движение подадената жалба с изрични указания както във връзка с отправено искане за освобождаване от заплащане на дължима държавна такса за производството, така и във връзка с редовността на жалбата. Указал е на оспорващия в 7-дневен срок от получаване на съобщението да конкретизира административния орган, чийто мълчалив отказ оспорва, да изложи конкретни твърдения и в какво се състои незаконосъобразността на отказа. В указанията са вписани и последиците за оспорващия от неизпълнението им. Съобщението е редовно връчено на посочения в жалбата адрес на 07.11.2023 г. и получено от неговата майка. С уточнение, подадено на 14.11.2023 г. по електронната поща, С. Тодоров е посочил, че се касае за "искане за преиздаване на изтекла шофьорска книжка", с линк към подадено е-заявление от 12.09.2023 г. до МВР - Плевен. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е приел, че не са изпълнени точно задължителните указания, дадени във връзка с редовността на жалбата, поради което на основание чл. 158, ал. 3 АПК производството по делото подлежи на прекратяване. Съдът е приел и друго основание за недопустимост на оспорването - по чл. 159, т. 1 АПК, тъй като не е установено надлежно сезиране на конкретен административен орган, по което органът да има задължение да се произнесе, поради което и не е формиран мълчалив отказ, който да подлежи на съдебно оспорване. Определението в обжалваната му част е правилно. Първоинстанционният съд е приел кумулативно наличието на две основания за прекратяване на съдебното производство - чл. 158, ал. 3 АПК и чл. 159, т. 1 АПК. Това налага следното уточнение: В хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява съдебното производство, когато в дадения на жалбоподателя срок той не е отстранил нередовностите на жалбата. Нередовността на сезирането и неговата недопустимост са две различни и самостоятелни основания за липсата на компетентност на съда да разгледа по същество искане, с което е сезиран. Недопустимостта на сезирането е свързано с наличието или липсата на факти и обстоятелства (отрицателни или положителни процесуални предпоставки), които предопределят самото съществуване на правото на жалба и с оглед на това правят недопустимо произнасянето на съда. Ако съдът е преценил, че жалбата е нередовна, не дължи проверка за наличие или липса на предпоставки за нейната допустимост. В конкретния случай съдът правилно е приложил чл. 158, ал. 3 АПК, като е оставил без разглеждане жалбата на С. Тодоров и е прекратил производството по делото поради нередовност на жалбата. Подаването на жалба до съда е процесуално действие на страната, което следва да отговаря на изискванията на закона за съдържание, конкретно на чл. 150, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5, 6 и 7 АПК жалбата следва да съдържа означение на обжалвания административен акт, в какво се състои незаконосъобразността на акта и в какво се състои искането до съда. В случая както с първоначалната си жалба, така и с уточнителната молба от 14.11.2023 г., С. Тодоров не е посочил срещу кой точно административен орган търси съдебна защита, не е изложил конкретни твърдения в какво се състои незаконосъобразността на оспорения мълчалив отказ и в какво конкретно се състои искането му. Съдът не е задължен служебно нито да издирва административния орган, срещу който е насочено оспорването, нито да преценява вместо оспорващия в какво се състои незаконосъобразността на искането. Административният съд - Плевен е дал точни и конкретни указания на Тодоров във връзка с редовността на подадената жалба, които оспорващият не е изпълнил дори с подаденото по електронен път уточнение. Поради това съдът е достигнал до правилен извод, че констатираните по жалбата нередовности не са отстранени от жалбоподателя в дадения срок. Като е оставил жалбата на Тодоров без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 158, ал. 3 АПК, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд