Определение № 11144 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9045/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на “Бромак“ ЕООД /н/, представлявано от служебния синдик В.М., чрез процесуален представител адв. Л.Ангелов, срещу Определение от 03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 9589/2023 г. по описа на Върховен административен съд, в частта, в която е оставена без разглеждане молбата на дружеството от 10.04.2025 г., с формулирано искане с правно основание чл. 162, ал. 3 АПК, за обединяване на жалбата на „Бромак“ ЕООД /н/ против решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ за съвместно разглеждане в производството пред ВАС. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение в оспорената част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на тричленния състав на ВАС, че искането за присъединяване на новата жалба на „Бромак“ ЕООД /н/ от 2025 г. против решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ за съвместно разглеждане в производството по адм.д.№ 9589/2023 г. на ВАС е недопустимо, доколкото съдебни актове, отричащи правото на оспорване от страна на „Бромак“ ЕООД /н/ против същия административен акт са влезли в сила и са формирали сила на пресъдено нещо. В тази връзка се позовава на правната доктрина и съдебната практика, че определенията за прекратяване на производството като недопустимо не пораждат и нямат сила на пресъдено нещо. Посочва, че съдът е бил длъжен самостоятелно да провери процесуалните предпоставки за допустимост на новата жалба на „Бромак“ ЕООД /н/ срещу оспорения административен акт и като не е сторил това е нарушил чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и не е изпълнил задължението си във връзка с чл. 162, ал. 3 от АПК. Счита за неправилни и изводите на тричленния състав на ВАС досежно последиците от отхвърляне на искането на „Бромак“ ЕООД /н/ за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК на влязлото в сила определение за недопустимост на жалбата на дружеството от 2014 г. срещу решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, като същото е неотносимо към допустимостта на жалбата от 2025 г. Излага и съображения относно законния интерес на дружеството да обжалва оспорения административен акт. Иска да се отмени Определение от 03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 9589/2023 г. по описа на Върховен административен съд, в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се обедини жалбата на „Бромак“ ЕООД /н/ с вх.№ БНБ-52365/10.04.2025 г. срещу решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ за съвместно разглеждане в производството по адм.д.№ 9589/2023 по описа на ВАС. Претендира присъждане на направени по делото разноски. Ответната страна – Управителния съвет на Българска народна банка, чрез процесуален представител адв.А.Пачаманов, с писмено възражение, оспорва частната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на обжалваното определение. Иска Определение от 03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 9589/2023 г. по описа на Върховен административен съд, в обжалваната част да бъде оставено в сила. Ответната страна - „Корпоративна търговска банка“ АД /“КТБ“ АД/ в несъстоятелност, представлявано от синдиците А.Д. и К.М., чрез процесуален представител адв.П.Иванова, с писмен отговор, оспорва частната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на обжалваното определение. Иска Определение от 03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 9589/2023 г. по описа на Върховен административен съд, в обжалваната част да бъде оставено в сила. Ответните страни – И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., в качеството им на бивши изпълнителни директора, представляващи „Корпоративна търговска банка“ АД, чрез процесуален представител адв.Д.Раков, с писмен отговор, считат частната жалба за основателна, законосъобразна и обоснована и молят да бъде уважена изцяло. Ответната страна - О. Н. Р., в качеството му на бивш изпълнителен директор, представляващ „Корпоративна търговска банка“ АД, в срока по чл. 232 АПК не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, при извършената проверка на Определение от 03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 9589/2023 г. по описа на Върховен административен съд, в обжалваната част, по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7 дневен срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Определение от 03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 9589/2023 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на ВАС е оставил без разглеждане молбата от 10.04.2025 г. на “Бромак“ ЕООД /н/, с формулирано искане с правно основание чл. 162, ал. 3 АПК, за обединяване на жалбата на „Бромак“ ЕООД /н/ против решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ за съвместно разглеждане в производството по адм.д. № 9589/2023 г. по описа на ВАС. За да постанови този резултат съдът е приел, че по повод жалба на „Бромак“ ЕООД против Решение № 138 от 06.11.2014 год. на УС на БНБ е било образувано адм. дело № 14782/2014 год. по описа на ВАС, по което с Определение № 363/13.01.2015 год., тричленен състав на ВАС, на основание чл.159, т.4 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на дружеството. Съдът е счел, че „Бромак“ ЕООД - мажоритарен акционер в „КТБ“ АД, притежаващо дял от 50,66% от капитала на акционерното дружество, няма пряк и личен правен интерес от оспорване на Решение № 138 от 06.11.2014 год. на УС на БНБ, с което е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД; постановено е да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на банката; Фондът за гарантиране на влоговете на банките да бъде уведомен за подаденото искане за откриване на производство по несъстоятелност и назначените квестори да продължат да упражняват правомощията си до назначаването на синдик. Така постановеното определение е оставено в сила с Определение № 3725/02.04.2015 год. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 3438/2015 год. С Решение № 7803/12.07.2023 год., постановено по административно дело № 1971/2023 год., петчленен състав на ВАС е отхвърлил искането на „Бромак“ ЕООД за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК на влязло в сила Определение № 363 от 13.01.2015 год. по адм. дело № 14782/2014 год. на тричленен състав на Върховен административен съд и Определение № 3725 от 02.04.2015 год. по адм. дело № 3438/2015 год. на петчленен състав на Върховен административен съд. С Решение № 7803/12.07.2023 год., постановено по адм. дело № 1971/2023 год., петчленният състав на ВАС е отменил по искане на „Корпоративна търговска банка“ АД, представлявано от бившите изпълнителни директори И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., влязлото в сила определение № 363 от 13.01.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховен административен съд по адм. дело № 14782/2014 г., и определение № 3725 от 02.04.2015 г., постановено от петчленен състав на Върховен административен съд по адм. дело № 3438/2015 г., на основание чл. 239, т. 6 АПК и е върнал делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. В изпълнение на посоченото решение е образувано адм.д. № 9589/2023 г. по описа на ВАС. Съобразявайки посочените факти и обстоятелства съдът е счел искането за присъединяване на новата жалба на „Бромак“ ЕООД против Решение № 138 от 06.11.2014 год. на УС на БНБ за съвместно разглеждане в производството по адм.д. № 9589/2023 г. по описа на ВАС за процесуално недопустимо, тъй като съдебните актове отричащи правото на оспорване от страна на дружеството против същия административен акт са влезли в сила и са формирали сила на пресъдено нещо. Формирал е извода, че е недопустимо пререшаването на въпроса за допустимостта на оспорването от страна на дружеството против оспореното решение на УС на БНБ, в какъвто смисъл е заявеното искане. Определението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Настоящият състав не приема изводът на тричленния състав на ВАС, че влезлите в сила съдебни актове, отричащи правото на оспорване от страна на дружеството против същия административен акт - Решение № 138 от 06.11.2014 год. на УС на БНБ, а именно: Определение № 363/13.01.2015 год., постановено по адм. д. №14782/2014 г. по описа на ВАС, оставено в сила с Определение № 3725/02.04.2015 год., постановено по адм. дело № 3438/2015 год. по описа на ВАС, петчленен състав, са формирали сила на пресъдено нещо. С посочените определения съдът не се е произнесъл относно материалноправния спор, за да се формира сила на пресъдено нещо, а се е произнесъл досежно условията за допустимост на производството, в случая съществуването на право на оспорване от страна на „Бромак“ ЕООД на Решение № 138 от 06.11.2014 год. на УС на БНБ. Този извод не се променя и предвид Решение № 7803/12.07.2023 год., постановено по административно дело № 1971/2023 год., петчленният състав на ВАС, с което в производство по чл. 237 и сл. АПК е отхвърлено искането на „Бромак“ ЕООД за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК на влязло в сила определение № 363 от 13.01.2015 г. по адм. дело № 14782/2014 г. на тричленен състав на Върховен административен съд и определение № 3725 от 02.04.2015 г. по адм. дело № 3438/2015 г. на петчленен състав на Върховен административен съд. Прекратяването на съдебното производство по оспорване на даден административен акт като недопустимо, не погасява правото на оспорващия да получи търсената правна защита чрез ново оспорване на същия акт. В тази хипотеза сезираният съд дължи ново произнасяне относно процесуалните предпоставки за допустимост на търсената с новата жалба защита. Независимо, че тричленният състав на ВАС не е извършил такава проверка, изводът му за недопустимост на искането за обединяване на жалбата на „Бромак“ ЕООД /н/ против решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ за съвместно разглеждане в производството по адм.д. № 9589/2023 г. по описа на ВАС, като краен резултат е правилен. Настоящият състав също счита, че акционерите на „КТБ“ АД, какъвто е и частния жалбоподател, нямат пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ. Чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБ регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Съгласно чл. 147, ал.1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Обективното нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридически лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове и легитимира процесуално правния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Правният интерес е процесуалноправен израз на признатата от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. Тъй като решаващ в случая е правния ефект на административния акт, т.е. дали и доколко с него се засягат правата и законните интереси на дадено лице, съдебната практика и теория са трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. В тази насока е и практиката на СЕС / Решения С-294/83, С-50/00, С-263/03, С-496/99, С-133/12 и др./ и ЕСПЧ във връзка с нормата на чл.6 от ЕКПЧ. В случая пряко и непосредствено засегнато от решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ е „КТБ“ АД, което е и адресат на акта, като отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност оказва решаващо въздействие върху дейността на акционерното дружество, като кредитна институция. Неминуемо, преустановяването на дейността на акционерното дружество, рефлектира и върху акционерите, чийто права и задължения в акционерното дружество са материализирани в притежаваните от тях акции. Засягането на правата на акционерите, като съвкупност от различни имуществени и неимуществени такива, в случая твърдените от частния жалбоподател: засягане на правото му на собственост, вкл. и стойностното му изражение, права по чл. 181, чл.194, ал.1, чл.221, чл.223, ал.1, чл.231, чл.236, ал.2 от Търговския закон, правото на свободна стопанска инициатива в областта на банковото дело и др., е косвено, същото е последица от преустановяване дейността на акционерното дружество, чийто членове са акционерите, в случая преустановяване банковата дейност на „КТБ“ АД. Следва да се посочи, че участието в акционерно дружество е продиктувано основно от икономически интереси, като с участието си акционерите поемат и икономически риск. Правата на акционерите в „КТБ“ АД произтичат от правосубектността на акционерното дружество, което е отделен правен субект. Издаването на административен акт отнемащ правото на дружеството да упражнява дейност като кредитна институция непряко, косвено рефлектира върху правата на акционерите, но същите по-изложените по-горе съображения, нямат правен интерес да обжалват акта на регулаторния орган – БНБ. Обратното би означавало да се признае право на оспорване на неограничен кръг лица, които също непряко са засегнати от отнемането на лиценза и преустановяване дейността на „КТБ“АД. Жалбата на бившите изпълнителни директори на „КТБ“АД /в несъстоятелност/ срещу решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ е приета за разглеждане по адм.д.№ 9589/2023 г. по описа на ВАС, с което е осигурено ефективно средство за защита срещу административния акт от страна на акционерното дружество. Резултатът от оспорването косвено ще рефлектира и върху акционерите. Несъстоятелно е и твърдението на частния жалбоподател, че законният му интерес е признат от § 203 от Решението от 30.08.2022 г. по жалби № 46564/15 и № 68140/16 на ЕСПЧ. ЕСПЧ е обобщил, че решението за отнемане лиценза на КТБ, както и решението на съда за обявяване на банката в несъстоятелност и ликвидация са засегнали редица лица – вложители и кредитори на КТБ, както и финансовата система на България като цяло, като е посочил, че единственият начин да се поправи нарушението на чл.6, § 1 от Конвенцията, свързано с липсата на ясна и практическа възможност КТБ самостоятелно да оспори решението за отнемането на лиценза й, е да й се даде такава възможност. Следователно ЕСПЧ е приел, че нарушение на чл.6, ал.1 от Конвенцията е осъществено единствено по отношение „КТБ“ АД, но не и по отношение на акционерите на дружеството, поради което и правен интерес да оспорят решението на УС на БНБ имат само бившите изпълнителни директори на „КТБ“ АД. ЕСПЧ е оставил без разглеждане жалбата на „Бромак“ ЕООД и не е установил нарушение на ЕКПЧ спрямо него, което е констатирано и от ВАС по адм.д. № 1971/2023 г. В заключението следва да се посочи, че правният интерес от оспорването на всеки административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното му оспорване, за която съдът следи служебно. След като „Бромак“ ЕООД /н/ няма правен интерес от оспорване на решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, недопустимо се явява и искането му с правно основание чл. 162, ал. 3 АПК, за обединяване на жалбата му за съвместно разглеждане в производството по адм. дело № 9589/2023 г. по описа на Върховен административен съд. Като е достигнал до този извод, тричленния състав на ВАС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.