Решение № 1241 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12445/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. И. И., гр. Пазарджик, [адрес], чрез адв. Минев, срещу Решение № 4901 от 30.10.2025 г. на Административен съд (АС) - Пазарджик, постановено по адм. д. № 20/2025 г., с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/06/3/0/06864/04/01 от 24.07.2024 г., поправен с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка №07-165-6500/499#1 от 25.07.2024 г. и Решение №07-165-6500/572 от 16.08.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с който е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.012-0913-C01 от 10.01.2023 г. и в тежест на касатора е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора. С доводи за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира в съдебно заседание от адв. Минев, се претендира отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на АУПДВ и присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, изпълнителният директор на ДФЗ, чрез юрк. Кочев, в писмено становище претендира оставяне в сила но решението, юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност възразява за прекомерност на заплатеното на адвокат Минев. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Пред АС Пазарджик е оспорен АУПДВ № 13/06/3/0/06864/04/01 от 24.7.2024 г., поправен с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка №07-165-6500/499#1 от 25.07.2024 г. и Решение № 07-165-6500/572 от 16.08.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който на И. е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.012-0913-C01 от 10.01.2023 г., в тежест на касатора е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора, получено на 28.02.2023 г. и договорът е прекратен. Според фактическите установявания на първостепенния съд на 10.01.2023 г. между ДФЗ и А. И. И. е сключен Административен договор № BG06RDNP001-6.012-0913-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства". Според бизнес плана И. обработва 15.000 дка череши, поет е ангажимент за увеличаване размера на стопанството до достигане на 19.000 дка череши. Заложено е закупуване на ДМА метеорологична станция, заменена с водна помпа съгласно анекс от 25.04.2023 г. Фактическото основание за издаване на утежняващия административен акт е създаване на изкуствени условия за получаване на предимство при ползването на безвъзмездна финансова помощ. Според административния орган стопанствата на Х. В., И. И. (дъщеря на касатора), А. Р., Н. С., К. П. и А. И., следва да се разглеждат като част от едно изкуствено разделено от братята А. И. и П. И. стопанство с цел получаване на икономически размер на стопанството в допустимите граници съгласно Раздел 11.1 Критерии за допустимост. В рамките на проверката на бенефициера Х. В. вместо него е присъствал собственикът на имотите - А. И., който дал пояснения за площта им и предмета на инвестицията - трактор. Според писмени обяснения на В. касаторът е агроинженер, който го консултира. По сходен начин е протекла и проверката на И. И., (дъщеря на касатора), която, за разлика от него, не присъствала, но декларирала, че стопанството се обработва от А. и П. И.. Инвестицията по договора на И. - косачка, заедно с инвестицията по договора на Х. В. – трактор, се използват в стопанствата и на Н. С., А. Р., А. И. и П. И.. Последните двама са собственици на всички имоти в стопанството на А. Р., познават в детайли извършените обработки, периоди на презасаждане на фиданки, поливане, прибиране на реколта и нейната реализация. При проверката на място всички изискуеми документи са представени от А. И., тъй като А. Р. декларирала, че не може да чете. Идентични са констатациите по отношение на обработваните площи на бенефициера Н. С., който не дал отговори на зададените му въпроси. Собственици на имотите в състава на стопанството на К. П. са А. и П. И.. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ, първостепенният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без да са допуснати нарушение на процесуалните правила. Ценил е показанията на свидетелите П. И. и К. С., според които касаторът е обработвал парцелите на останалите бенефициери, в съвкупност със заключението по САЕ, сочещо функционална зависимост между А. И. и П. И., които отдават под наем на земеделските стопани свои готови овощни насаждения. Решаващият състав е обосновал извод за изкуствено създадени условия с цел получаване на предимство, което е нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 6 от административния договор във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Решението е правилно. Предпоставка за оттегляне на цялата или част от предоставената финансова помощ и възстановяването й съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от Наредбата, е изкуственото създаване от бенефициера на условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на подмярката или с приложимото в областта национално или европейско законодателство, което е и нарушение по чл. чл. 9, ал. 1, т. 6 от административния договор. Понятието за изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на предимство по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Разпоредбата е озаглавена „Клауза относно заобикалянето на разпоредби“ и предвижда: „Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.“ С т. 40 от решението на СЕС по дело С-708/22 е припомнено, че приложното поле на регламентите на Съюза не може да бъде разширено така, че да обхване и злоупотребите на икономическите оператори. т. 41 от това решение препраща към решението по дело С-176/20 „…за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза чрез изкуственото създаване на необходимите за това условия.“ В разглеждания случай формалното спазване на предвидените в уредбата условия е обусловило одобряването на кандидата за финансиране с извършване в полза на бенефициера на първо плащане. По отношение на субективния елемент следва да се съобрази разяснението в т. 43 от Решение на СЕС по дело С-434/12, че намерението може да бъде установено не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. В т. 41 е посочено, че наличието на този субективен елемент може да бъде потвърдено и ако се докаже тайно съглашение, което може да приеме формата на умишлена координация между различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по схема за подпомагане от ЕЗФРСР особено когато инвестиционните проекти са еднакви и между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка (вж. по аналогия Решение по дело Vonk Dairy Products, посочено по-горе, точка 33). Страните не спорят, че А. И. е арендатор, агроном и организира земеделската дейност в стопанството (така св. П. И. и К. С.). Данните от проверката на място сочат, че не е спазена схемата на засаждане при младите растения - вътрередовото разстояние е различно. Към момента на проверката няма представени документи за реализирана продукция. Проверките на място при останалите бенефициери показали, че А. И. внася по банковите сметки на Х. В. сумата от 4 000 лв., използвана за придобития актив „трактор ЮМЗ“. Персонална връзка е налице както между касатора и дъщеря му И. И., така и с брат му П. И.. Установено е, че съществуват икономически отношения между бенефициера и А. Р., доколкото касаторът е неин пълномощник за управление на парични средства и банкови сметки във всички банки в страната, включително да открива банкови сметки, да я представлява пред държавни институции, пред ДФЗ, да сключва договори за земеделие, включително да договаря сам със себе си. Н. С. не е в състояние да отговаря на въпроси на проверяващите, а търси съдействие от братята си. А. И. е присъствал на всички проведени проверки заедно с бенефициерите. Изводът за доказаност на субективния елемент произтича от потвърденото със заключението на САЕ обстоятелство, че А. И. и П. И. са наемодатели на готовите овощни насаждения по петте проекта. Съобразена е и връзката между И. И. и Х. В. – невъзможността да използват самостоятелно закупената техниката като инвестиция по проектите. И. разполага с косачка, но няма трактор, обратно - В. притежава трактор, но не и косачка. Използването на земеделската техника по описания начин е функционална зависимост между двете стопанства, тъй като ресурсите на двамата фермери не могат да работят самостоятелно, за да се извърши косенето на овощните градини. Следователно всички самостоятелни индиции като правни и икономически връзки между участниците, едновременни проекти с идентични цели, концентрация на управленската функция в едно лице - А. И., липсата на реални стопански операции на бенефициерите, разделяне на стопанството на по-малки части, представляват съвкупност от факти и обстоятелства, които дават основание да се приеме, че е налице намерение да се получи предимство чрез изкуствено създадени условия. В т. 39 от решението по дело С-515/03 СЕС постановява, че доказването на злоупотреба изисква първо, набор от обективни обстоятелства, доказващи, че въпреки формалното спазване на условията, определени от законодателството на ЕС, преследваната цел от закона, не е постигната, и второ, субективният елемент, състоящ се от намерението да се получи предимство, произтичащо от законодателството на Общността, чрез изкуствено създаване на условията, необходими за получаването му (вж. решение от 14 декември 2000 г., Emsland-Stдrke, C-110/99, ECR стр. I-11569, параграфи 52 и 53). По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че решението на АС Пазарджик не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Мотивиран от изложеното и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,