Определение № 220 от 06.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2276/2016 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 3662/05.04.2016г. на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. срещу Определение № 51 от 23.03.2016г по гр.д. №2667/2015г. по описа на Върховния касационен съд, второ г.о., с което е върната като недопустима подадената от Р. А. Ч. и Г. П. Ч. „жалба - спешен сигнал“ с вх.№ 2517/09.03.2016г., съдържаща искане постановеното по същото дело решение № 143/20.01.2016г. да бъде отменено от петчленен или десетчленен състав на ВКС. Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба и в молба - допълнение с вх. № 4823 от 05.05.2016г. Ответникът Р. М. П., чрез адв. А. Х., поддържа становище за неоснователност да подадената частна жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Прието е с обжалваното определение, че адресираната до петчленен и десетчленен състав на ВКС жалба с искане за отмяна на постановеното по гр.д. №2667/2015г. на Върховен касационен съд решение по реда на чл. 303 и сл. ГПК, е процесуално недопустима, тъй като действащият Граждански процесуален кодекс не предвижда възможност за обжалване на решенията, с които Върховният касационен съд се произнася по същество на молбите за отмяна на влезли в сила решения. Определението е законосъобразно. Производството по отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК е извънреден способ за атакуване на влезли в сила съдебни актове. Същото е уредено като едноинстанционно производство и не е предвидена възможност за обжалване на постановеното по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК съдебно решение. Правилно съдът е констатирал, че постъпилата жалба е недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт за разглеждането и от петчленен състав на ВКС, отпаднал окончателно с отмяната на действащия до 2008г. Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. /отм./ и от десетчленен състав на ВКС, какъвто никога не е бил предвиждан в правния ред. Предвид изложеното определението следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сторените от него разноски в частното производство пред ВКС за адвокатско възнаграждение, които съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие възлизат на 400 /четиристотин/ лева. Воден от горното Върховният касационен съд състав на трето г. о.