Решение № 2940 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 207/2015 г.

Решение № 2940 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 207/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2437 от 13.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1038/14 г. Пловдивският административен съд, осми състав, е отхвърлил оспорването на "Зигра" - ООД - гр. Пловдив, против ревизионен акт № 161304849 от 10.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 239 от 10.03.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който на дружеството жалбоподател е начислен данък по ЗДДС в размер на 219 120,96 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 35 974,50 лв.; допълнително е установен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 334,03 лв. и лихви за забава в размер на 23,62 лв. и за 2012 г. в размер на 1 647,40 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП" - гр. Пловдив юрисконсулско възнаграждение в размер на 5 100,74 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Зигра" - ООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Здравко Стефанов Акрабов. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспореният РА. Ответният по касационната жалба директор на Д "ОДОП" - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба на "Зигра" - ООД. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил оспорването на "Зигра" - ООД - гр. Пловдив, против ревизионен акт № 161304849 от 10.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 239 от 10.03.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който на дружеството жалбоподател е начислен данък по ЗДДС в размер на 219 120,96 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 35 974,50 лв.; допълнително е установен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 334,03 лв. и лихви за забава в размер на 23,62 лв. и за 2012 г. в размер на 1 647,40 лв. Първоинстанционният съд е описал много подробно процесуалните действия по извършване на ревизията - издадените заповеди за образуване на ревизионно производство, за определяне на компетентен орган и прочие, като след анализ на същите е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно производствените правила. След това в мотивите на решението е възпроизведена подробно установената фактическа установка по време на ревизията /стр. 2 и сл. от мотивите/, събраните доказателства и основанията на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по особения ред, начина на определяне на данъчната основа и размера на установените задължения за данък добавена стойност и корпоративен данък за ревизираните периоди. Решаващият съд е описал подробно заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, свързана със спорните въпроси между страните относно копираната информация от компютър на дружеството в заведение "Планет клуб бар Делукс" - гр. Пловдив, както и свидетелските показания на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Лилия Димитрова Димова, работеща като управител на въпросното заведение, относно механизма на вземане на поръчките и отчитане на същите в компютъра и фискалните устройства на обекта. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. На първо място е направен анализ за доказателствената стойност на съставения в хода на ревизията протокол № 1308834 от 18.06.2013 г. относно копиране на информация от системите за отчитане на продажбите в процесното заведение, като са цитирани разпоредбите на чл. 54, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от ДОПК относно доказателственото значение на подобен род протоколи. Направено е и позоваване на заключението на вещото лице по техническата експертиза относно достоверността на информацията в протокола и нейното съответствие с контролната информация и тази, съдържаща се в компютъра на заведението. Съдът е формулирал като основен спорен въпрос между страните дали е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Същият е получил положителен отговор, като същият е обоснован с това, че несъответствието между декларираните обороти /л. 479/ и установените от записите за продажбите във файла ExtrDocData.pdf, несъмнено представлява посоченото от ревизорите обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Отбелязано е, че при служебната проверка за правилността на определяне на данъчните основи съдът не е констатирал основания за тяхното изменение, а оборването на констатациите на РА е задължение на задълженото лице, за което му е указано с нарочно разпореждане от 11.04.2014 г., обективирано в призовката за насроченото по делото заседание. Като втори спорен въпрос е формулиран този с дължимостта на корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г., като е прието, че РА е законосъобразен и в тази си част, като жалбоподателят няма изложени конкретни възражения против тези задължения, а поради необорване на констатациите на акта за укрити приходи РА се явява правилен и в частта за установените задължения за ДДС. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения. Основните оплаквания на касатора за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. В жалбата се правят оплаквания, че първоинстанционният съд не е разгледал по по-голяма част от направените оплаквания за незаконосъобразност на ревизионния акт, като в по-голямата си част мотивите на решението се изразяват в пресъздаване на административната преписка, без да са изложени доводи по направените в първоинстанционната жалба оплаквания. Направените оплаквания са основателни. Първоинстанционният съд наистина е възпроизвел много подробно установената фактическа обстановка по спора, като фактически се е произнесъл по много малка част от направените от жалбоподателя оплаквания. Видно от данните по делото, в жалбата до първоинстанционния съд са развити пространни оплаквания относно това, че не е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В отделна точка /т. 2 от жалбата/ са изложени множество аргументи относно това какво според жалбоподателя съставлява информационната система, от която е извършен запис на файлове, на които в последствие е направен анализ от ревизиращия екип, на база на който е изграден извод за наличие на укрити приходи. В отделна точка са развити оплаквания относно допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията относно копираните файлове от информационната система на дружеството, относно възможността от тези файлове да бъде придобита надлежна информация и т. н. Всички тези доводи не са обсъдени и намерили отговор в мотивите на първоинстанционното решение. Посоченото в съдебното решение, че жалбоподателят не е оспорил установения размер на задълженията за данък добавена стойност и корпоративен данък, не отговаря на обективната действителност. В конкретния случай може да не се правят оплаквания относно установения размер на задълженията, но по същество се правят оплаквания за тяхната недължимост, които оплаквания не са обсъдени от първоинстанционния съд. Не са обсъдени и оплакванията на жалбоподателя относно начина на определяне на данъчната основа, в това число ангажираните от него в тази насока гласни доказателства, като единствено е посочено, че при служебната проверка съдът не е установил основания за нейното изменение. Съгласно чл. 160, ал. 1 и 2 от ДОПК, при съдебното обжалване на ревизионния акт съдът решава спора по същество, като преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, в това число спазени ли процесуалните и материално-правните изисквания за неговото издаване. Разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложим в настоящето производство по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК поставя изисквания към решението си съдът да излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В конкретния случай по-голяма част от направените възражения на жалбоподателя, направени в жалбата до Административен съд - Пловдив не са разгледани от същия в качеството му на първоинстанционен съд. Същите няма как да бъдат разгледани за пръв път от настоящата съдебна инстанция, тъй като това би накърнило правото на защита на страната, свързано с двуинстанционност на съдебното обжалване. Предвид на изложеното следва да се приеме, че е налице хипотеза по чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, което обосновава необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да даде отговор на всички направени възражения от жалбоподателя и обсъди ангажираните от него доказателства, след което да се произнесе по същество за законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,