Определение № 2583 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1240/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 283738 от 26.11.2024 г. на Е. П. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 652 от 17.05.2023 г. по в. гр. д. № 230/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 763007 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 3653/2019 г. на Софийския градски съд, с което е признато за установено по предявения от П. М. М. против Е. П. М. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба, прекратена с развод СИО и делба на недвижим имот - апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, с площ от 53,24 кв. м, състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, заедно с прилежащото му таванско помещение от 8,40 кв. м, находящ се в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 34/2018 г., с който ответницата е призната за собственик на имота по давностно владение. Молителката релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на наличие на новооткрито писмено доказателство, а именно отговор на касационна жалба по гр. д. № 4358/2022 г. на ВКС, III г. о, в който ищецът е признал неизгодни за него факти, имащи отношение към настоящото дело. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от П. М. М., чрез адв. Г. Г., в който се излагат съображения за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Претендира разноски. По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира следното: Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молбата се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК. В случая отговорът на касационна жалба вх. № 22049/20.10.2022 г. по гр. д. № 4358/2022 г. на Върховния касационен съд, III г. о., е подаден на 20.10.2022 г. Делото е с предмет иск за прекратяване на осиновяване по чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 2 СК, предявен от осиновителя П. М. М. срещу Е. П. М.. Молителката е била страна в това производство и е имала възможност да се запознае с отговора на подадената от нея жалба след депозирането му по делото преди провеждането на откритото съдебно заседание по в. гр. д. № 230/2023 г. на Софийския апелативен съд на 25.04.2023 г. Освен това посочените в отговора обстоятелства, на които същата се позовава, са изложени още в исковата молба от 20.11.2018 г., по която е образувано делото, съдържанието на която би следвало да й е известно далеч преди това. С оглед на това изложените в посочения отговор твърдения не представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а самият отговор на касационната жалба не е ново писмено доказателство, поради което подадената молба за отмяна е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК молителката следва да заплати на ответника по молбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,