Решение № 1415 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2009 г.

Решение № 1415 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 365 от 26.05.2009 г., постановено по адм. д. № 340/07 г. Варненският окръжен съд, административно отделение, втори състав, е отменил ревизионен акт № 03003744/21.11.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, с който на жалбоподателя ЕТ "Зуга - Костадин Пеев" - гр. Варна, представляван от Костадин Веселинов Пеев е определен допълнително за 2002 г. данък общ доход по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 11 594,58 лв. и лихви за забава 5 375,40 лв., както и определен краен резултат за 2003 г. - надвнесена сума 480 лв., потвърден в обжалваната част с Решение № 1084/26.01.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Бисерка Василева в качеството й на зам. директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд в тази му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Зуга - Костадин Пеев" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Варненският окръжен съд е отменил ревизионен акт № 03003744/21.11.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, с който на жалбоподателя ЕТ "Зуга - Костадин Пеев"-гр. Варна, представляван от Костадин Веселинов Пеев е определен допълнително за 2002 г. данък общ доход по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 11 594,58 лв. и лихви за забава 5 375,40 лв., както и определен краен резултат за 2003 г. - надвнесена сума 480 лв. Окръжният съд е описал много подробно фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, начина на определяне на данъчната основа и данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи, като е приел, че от заключението на вещото лице безспорно се установява, че съгласно представените договори за заем, физическото лице Костадин Веселинов Пеев е получил от друго физическо лице заеми през 2002 г. в размер общо на 61 847 лв., за които органът по приходите е приел, че са приход, което обстоятелство се оборва от заключението, както и от събраните в хода на делото писмени доказателства. На база на това е прието, че в РА неправилно е определено превишение на разходите над приходите с 44 003,39 лв. за 2002 г., които сума са с недоказан произход и на основание чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ е определен данък в размер на 11 594,58 лв. и лихви за забава 5 375,40 лв. Направен е краен извод за основателност на жалбата и незаконосъобразност на ревизионния акт. Решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на закона, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се аргументи, че съдът не е съобразил доказателствената сила на представените писмени доказателства, които са частни документи и нямат обвързваща доказателствена сила, и въз основа на тях необосновано е прието, че са оборени констатациите на РА. Твърди се още, че договорите за заем не са с достоверна дата и са създадени да установят произход на средствата, те не установяват предаване на сумите, а освен това по време на ревизията лицата-заемодатели не са били открити от ревизиращия орган и не установено дали са имали възможността да предоставят подобни суми в заем. Направените оплаквания са основателни. От данните по делото е видно, че с Решение № 517 от 03.08.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна е бил отменен РА № 03001549/31.05.2006 г. на ТД на НАП-гр. Варна и преписката е била върната за извършване на нова ревизия по ЗОДФЛ за данъчни периоди 2002 и 2003 г. При същата е извършен баланс на касовата наличност на търговеца, при който е установен превишение на разходите над приходите с 44 003,39 лв. На база на това данъчният орган е приел, че при условията на чл. 18, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) може да определи данъка по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. По отношение на обясненията на ревизираното лице и представените от него доказателства, че е получил в заем от физически лица сумата 72 500 лв. органът по приходите е признал единствено за получена в заем сумата от 10000 лв. за 2002 г. и сумата 6 000 лв. за 2003 г., дадени в заем от Марин Янков Маринов. За останалите договори е прието, че не установяват предоставяне на сумите в заем и по своето естество представляват суми с неустановен произход, което подлежат на облагане по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ. По изложените по-горе мотиви окръжният съд е приел, че тези констатации на органа по приходите са опровергани от представените от жалбоподателя/сега ответник по касация/писмени доказателства и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Този негов извод е необоснован на доказателствата по делото и изграден при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което като краен резултат е довело и до неправилно приложение на материалния закон. От мотивите на първоинстанционния решение следва изводът, че изводите на съда са изградени единствено върху заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което е посочило в заключението си, че получените заеми през 2002 г. от физически лица общо в размер на 61 847 лв. по своето естество не представляват доход по смисъла на ЗОДФЛ и не следва да бъдат отчитани като приходи. В случая съдът е нарушил разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), която го задължава да не възприема заключението на вещото лица, а да го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Въпросът какво е естеството на получените в заем суми е правен, а не икономически, и на него отговор следва да даде съдът. Освен това, в изпълнение на чл. 188, ал. 1 от ГПК съдът е следвало да изложи и доводи защо не възприема констатациите на органа по приходите, изложени в ревизионния акт, още повече, че в случая те имат обвързваща съда доказателствена сила съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съдът е посочил в мотивите на решението, че констатациите на РА са опровергани и от представените от жалбоподателя писмени доказателства, но от протоколите от съдебните заседания, проведени по делото, не се установява представянето на такива. Договорите за заем се намират на л. 1 - 20 от преписката, същите са еднотипни, с една и съща дата на съставяне, като същите нямат достоверна дата. От клаузите на същите не може да бъде направен извод, че договорените суми действително са предадени в заем, предвид клаузата на чл. 1 от договорите, според която заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемополучателя посочената заемна сума. Доказателства за предоставяне на сумите не са ангажирани в хода на съдебното производство, както и не са предоставени такива за връщане на получените суми, макар падежа на задължението да е бил настъпил по време на висящността на процеса. При така изложената фактическа обстановка не може да бъде прието, че констатациите на РА относно наличие на доходи с неустановен произход, които подлежат на облагане по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), са оборени чрез надлежно насрещно доказване. Като е приел друго и е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен, Варненският окръжен съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, с което жалбата на ЕТ "Зуга - Костадин Пеев" - гр. Варна, представляван от Костадин Веселинов Пеев, против ревизионен акт № 03003744/21.11.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с Решение № 1084/26.01.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответника по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 789,40 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,