Решение № 1292 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7313/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник срещу Решение № 11615 от 04.04.2025г., постановено по адм. д. № 12478/2024 г. на Административен съд София-град, с което дирекцията е осъдена, на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, да заплати на Р. В. В. обезщетение в размер на 4000 лв за неимуществени вреди вследствие заповед № 22-1158-000614/30.09.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, ведно със законната лихва. В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер, решението е влязло в сила. Касаторът твърди, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за недопустимост и нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Изтъква, че административният акт, от който се твърди настъпването на вредите, е влязъл в сила и не е отменен като незаконосъобразен. Не е съгласен с крайния извод на съда за настъпване на вреди в пряка причинна връзка със заповедта. Иска отмяна на решението, отхвърляне на иска изцяло и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът Р. В. В. чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Административен съд София-град е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от заповед № 22-1158-000614/30.09.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. От фактическа и правна страна съдът изрично е приел за установено, че заповед № 22-1158-000614/30.09.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ не е обжалвана и не е отменяна. Счел е обаче, че съществуването на факта, въз основа на който е издадена заповедта – управление на МПС под въздействието на амфетамин, е отречен по реда и със способите на наказателното производство, което производство именно на това основание е прекратено и че производството по заповедта е прекратено по административен ред, което означавало оттегляне на заповедта. Въз основа на свидетелски показания съдът е счел и вредите за доказани и причинени в пряка връзка със заповедта. Поради това е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да се предяви при наличие на отменен или оттеглен незаконосъобразен административен акт, незаконоъсобразно действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. Към момента на депозиране на исковата молба и към настоящия момент тази хипотеза не е налице, тъй като ЗППАМ, посочена в обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на която се претендира настъпването на вредите, не е отменена нито по съдебен ред, нито по административен, съгласно чл. 99, ал. 2 АПК. Налице е била процесуална възможност да се поиска възобновяване на административното производство на основание чл. 99, т. 2 АПК в сроковете по чл. 102, ал. 2 АПК, но жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност. Обстоятелството, че има прекратено наказателно производство срещу ответника по касация не води до извод за наличие особената предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Неправилен е и изводът на административния съд за оттегляне на акта, тъй като оттеглянето на индивидуален административен акт не може да бъде извършено нито мълчаливо, нито с конклудентни действия. Редът за оттеглянето на индивидуален административен акт е посочен в чл.156 АПК. Оттегляне е възможно само при наличие на оспорване на акта пред съд. В случая не е налице нито оспорване пред съд, нито оттегляне на акта от страна на административния орган по предвидения в закона ред. Липсата на отменен административен акт налага извод за недопустимост на иска, по аргумент от чл. 204, ал. 1 АПК. Ако административният акт не е отменен по съответния ред или оттеглен, предявеният иск е недопустим, поради липса на процесуална предпоставка за разглеждането му и съдебното производство следва да бъде прекратено. Като е разгледал иска по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. При този изход от спора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 125 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение