Решение № 7654 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7168/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н. Ш., гражданин на Руската федерация, роден на [дата]., срещу Решение № 12562 от 10.04.2025 г., постановено по адм. д. № 7079 по описа на Административния съд София-град за 2024 г., с което е отхвърлена негова жалба против Решение № 7231 от 27.06.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България,с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з. му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател възразява, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, със седалище в София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съображенията, мотивирали този извод са следните: Административното производство, в което е издаден оспореният пред първата инстанция индивидуален административен акт, е започнало по молба на А. (собствено име) Н. (бащино име) Ш. (фамилно име) за предоставяне на международна закрила, вх. № УП 23152/19.01.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център при ДАБ в [жк] в София – л. 207 от първоинстанционното дело. Данните на лицето са установени въз основа на представен документ за самоличност – национален паспорт № [номер], валиден до 18.01.2033 г. (копие на л. 98). За чужденеца е изготвен Регистрационен лист (л. 204), съгласно който Ш. е роден в гр. Якутск, Руската федерация, с етническата принадлежност [етническа принадлежност], има висше образование, бизнесмен, изповядва [вероизповедание], разведен е и владее руски език. Административното производство е образувано по общия ред – хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. С писмо, изх. рег. № УП 23152/22.01.2024 г. (л. 189) от страна на ДАБ, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е отправено искане до Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за становище по постъпилата от руския гражданин молба за закрила. В отговор (писмо, изх. рег. № М-5593/07.03.2024 г. на л. 181 от първоинстанционното дело), административният орган е уведомен, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на чуждия гражданин, в случай, че същият отговаря на условията по ЗУБ. На 20.03.2024 г. с кандидата за закрила е проведено интервю, за което е съставен Протокол, рег. № УП 23152/20.03.2024 г. – от л. 153 до л. 162. На 27.06.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение № 7231, връчено на чуждия гражданин на 02.07.2024 г. Решаващият състав на Административния съд София-град разгледал по същество жалбата на А. Н. Ш. против Решение № 7231 от 27.06.2024 г. на Председателя на ДАБ. Формирал е извод за нейната неоснователност. Мотивирал се е, че оспореното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото съответства на материалния закон. Като тълкувал относимата правна рамка, анализирал изложените в бежанската история на чужденеца обстоятелства и съобразил изготвената в хода на административното производство от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ (понастоящем Дирекция „Международна дейност и проекти“) Справка, вх. № ЦУ-933/22.03.2024 г., за актуалната икономическа и политическа обстановка в Руската федерация (от л. 31 до л. 55 от първоинстанционното дело), е споделил извършената от Председателя на ДАБ преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Посочил е, че кандидатът за закрила изтъква като основен мотив за напускането на руската държава, общата обстановка на несигурност в страната, опасенията му, че ще бъде преследван, ако се завърне там и финансови неуредици във връзка с осъществявана от него търговска дейност. Счел е, че по казуса не се установява да са били нарушени основни човешки права на Ш. до такава степен тежки по своето естество или повторяемост, че да се приеме, че е налице преследване спрямо него по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Приел е, че жалбоподателят не е бил заплашван в родината си, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в т.ч. по етнически или религиозни причини. Обосновал се е, че, доколкото член на семейството на руския гражданин няма признат в Република България статут на бежанец, това изключва възможността на лицето да се предостави деривативен статут на бежанец, съгласно нормата на чл. 8, ал. 9 ЗУБ. На следващо място съдът е изследвал налице ли са предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на Ш. на хуманитарен статут. Формирал е извод за законосъобразност на решението на Председателя на ДАБ в частта му, в която на руския гражданин е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Мотивирал се е, че не се твърди, нито се установява от данните по делото, че за чужденеца съществува реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, ако се завърне в родината си. Позовавайки се на данните от изготвената в хода на административното производство от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ (понастоящем дирекция „Международна дейност и проекти“) Справка, вх. № ЦУ-933/22.03.2024 г., за актуалната икономическа и политическа обстановка в Русия и отчитайки информацията в представените такива от административния орган в хода на образуваното пред него съдебно производство (от л. 255 до л. 270, пак там), не е установил спрямо Ш. да е налице хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Приел е, че руският гражданин не твърди, нито по делото има данни, че за него са налице обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на спорното Решение № 7231/27.06.2024 г. на Председателя на ДАБ. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Касационната инстанция преценява решението като валидно и допустимо, но неправилно. Основателно е касационното оплакване, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд, както и компетентният административен орган не са разгледали и анализирали бежанската история на Ш. и не са събрали относимата информация за държавата му по произход, в контекста на съобщените от него по време на интервюто от 20.03.2024 г. обстоятелства, съдържащи се в беженската му история. От интервюто на Ш. става ясно, че се опасява, че ще бъде наказателно преследван от официалните власти, ако се завърне в родината си, както и че ще бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Опасява се също така от неспазване върховенството на закона и незачитане правата на човека от длъжностни лица при изпълнение на задълженията им. Административният орган е извършил нарушение на нормата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ и на чл. 9, ал. 2 АПК, а съдът, в нарушение на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, не е указал на Председателя на ДАБ, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото, той не сочи доказателства. Наред с това решаващият състав на Административният съд София-град не е ценил поотделно и в тяхната съвкупност представените от чуждия гражданин и приобщени към делото писмени доказателства, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя извода на първата инстанция, че кандидатът за закрила изтъква като основен мотив за напускането на руската държава, общата обстановка на несигурност там и финансови неуредици във връзка с осъществявана от него търговска дейност. От пространнoто му изложение в хода на проведеното с него интервю следва, че чужденецът твърди да е имал и да продължава да има проблеми със закона, заради отпуснати от „Алфа банк“ на неговата компания „Сибирски деликатес“ кредити. Опасенията му са, че ще бъде наказателно преследван, ако се завърне у дома, тъй като разследването и съдебният процес по повдигнато му в Руската федерация обвинение за кражба, чрез измама, в особено големи размери (обвинителен акт на л. 64-76 от първоинстанционното дело; отговор на Секретариата на Комисията за контрол на досиетата на Интерпол – л. 231-233, пак там), са се провели, според него, в нарушение на принципа на върховенството на закона и при упражняване на търговско и/или политическо влияния върху разследващите органи, Прокуратурата и съда. Поддържал е също така, че е издирван с цел арест, грози го наказание 10 год. лишаване от свобода, както и че, ако влезе в руски затвор, за него съществува опасност да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, заради неспазването на човешките права в местата за лишаване от свобода (статии, публикувани в български и чуждестранни медии – от л. 12 до л. 16 от първоинстанционното дело; „Доклад за състоянието на човешките права и върховенството на правото в Руската федерация“ – л. 17-25, пак там). Всички тези съобщени от кандидата за статут обстоятелства, не са намерили обсъждане и анализ в оспорения индивидуален административен акт. Следва да се посочи, че лица, бягащи от наказание за престъпление от общ характер не се считат за бежанци, стига наказанието или неговото изпълнение да не съдържа белезите на преследване по смисъла на Конвенцията относно статута на бежанците. В случаите, в които не са налице предпоставки за приложение на изключващите клаузи в чл. 1F от Конвенцията, компетентният орган по възможност, следва да събере информация за приложимите към случая закони в страната на произход на кандидата, за предвидените наказания и за условията, при които те се прилагат. Съгласно чл. 8, ал. 5, т. 3 от Закона за убежището и бежанците, действия на преследване могат да бъдат и наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни. Твърденията на чужденеца са за грозяща го опасност от нарушаване спрямо него на забраната в чл. 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). При тези твърдения, административният орган, за целите на чл. 9, ал.1, т. 2 ЗУБ, на основание чл. 75, ал. 2 ЗУБ, е следвало да събере за целите на производството, не само обща информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Руската федерация, а и данни относно държавната политика по защита на правата на човека, вкл. правото на справедлив съдебен процес; данни за условия в арестите и затворите, фактическо и правно положение на задържаните и лишените от свобода, правни и фактически гаранции и механизми за закрила на лишените от свобода при опасност от извършване спрямо тях на малтретиране и/или нечовешко, и/или унизително отнасяне. Тоест, допълнително информация във връзка с констатираното в справка ЦУ-933/22.03.24 г. изготвена от Дирекция " Международна дейност" при ДАБ, в която е посочено на стр. 2 "Членовете на руските сили за сигурност извършват злоупотреби и нарушения на правата на човека, а властите на успяват да предприемат адекватни мерки за идентифициране, разследване, наказателно преследване или наказание на повечето извършили злоупотреби длъжностни лица, което води до атмосфера на безнаказаност." Несъобразено от първоинстанционния съд е останало обстоятелството, че информация по тези въпроси, които са относими с оглед бежанската история на чужденеца, не се съдържа в изготвените от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка, вх. № МД-02-28/24.10.2024 г. и Справка, вх. № МД-02-54/23.01.2025 г., представени от ответника в хода на първоинстанционното производство. Вместо това съдът е възприел безкритично съображенията на компетентния административен орган за отказ за предоставяне на Ш. на бежански и хуманитарен статут, респ. не е дал указания на Председателя на ДАБ, че за някои обстоятелства от значение за делото, той не сочи доказателства. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагат отмяна на обжалваното решение и на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт и връщане на делото, като преписка, на Председателя на ДАБ за ново разглеждане. При новото произнасяне следва да се обсъдят и анализират всички относими към молбата за международна закрила обстоятелства, съобщени от чужденеца по време на проведеното с него в хода на административното производство интервю, а бежанската му история да се прецени през призмата на изготвена от дирекция „Международна дейност и проекти“ справка за Руската федерация, съдържаща последната достъпна актуална информация по посочените в мотивите на настоящия съдебен акт въпроси. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия