Решение № 141 от 30.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 657/2009 г.

Решение № 141 от 30.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 657/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. П. от г. Е. срещу въззивното решение от 9.03.09 г. по г. д. № 2382/08 г. на СГС, IV-то "Д" г. отд., с което е отменено първоинстанционното решение от 20.05.08 г. по г. д. № 24440/07 г. на СРС, ГК, 53 с-в и вместо него е постановено друго, с което се осъжда Б. П. П. от г. Е. да заплати на З. И. на основание чл. 402 ТЗ /сега отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 2508.44 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.12.07 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Развиват се съображения, че въззивната инстанция е постановила своето решение в противоречие на закона /чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховане /КЗ/ във вр. с § 143 ПЗР на КЗ/, тъй като е приела в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, че в конкретния случай придаденото на чл. 213, ал. 1 изр. 4-то КЗ обратно действие с цит. § 143 ПЗР на КЗ не може да породи целените правни последици. Касаторът в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допустимост на касационното обжалване с противоречие с практиката на ВКС и съдилищата на атакуваното въззивно решение като сочи такава в касационната жалба, както и това, че същественият материалноправен въпрос, който е разрешен неправилно е този относно приложимостта на чл. 213, ал. 1 изр. 4-то КЗ във вр. с § 143 ПЗР на КЗ за конкретното застрахователно правоотношение. Ответникът по касационната жалба З. И. поддържа, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Предмет на делото е иск, предявен от З. И. срещу Б. П. П. от г. Е. на основание чл. 402 ТЗ (отм.) за сумата 2508.44 лв., ведно с лихви и разноски. Безспорно е установено от данните по делото, че на 8.09.04 г. при управление на л. а. ВАЗ с рег. № ******, управляван от Б. П. П. той като делинквент е причинил ПТП по непредпазливост. От него са произтекли вреди за л. а. "Ровер 214" с рег. № ********, застрахован по договор за имуществено застраховане "каско" при З. И. Последният в качеството си на каско-застраховател е изплатил на 8.11.04 г. застрахователно обезщетение на собственика на увредения л. а. "Ровер 214", обстоятелство породило правото му да встъпи в правата на застрахования по договора за застраховка "каско", както и правния му интерес да предяви регресен иск на основание чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.) срещу делинквента Б. П. П., причинил процесното ПТП по непредпазливост за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение на собственика на увредения л. а. "Ровер 214", ведно със законните лихви и разноски. Ответникът по така предявения иск Б. П. П. от г. Е. не е оспорил фактите и обстоятелствата, установяващи настъпилото ПТП и произтеклите от него имуществени вреди, но е възразил, че към датата на ПТП /деликта/ 8.09.04 г. е имал валидно сключена застраховка "гражданска отговорност" със "З.", сега "Х." АД /в несъст./, което е юридическото лице пасивно легитимирано да отговаря по така предявения иск, а не делинквента. Първоинстанционният съд е приел това възражение за основателно и е отхвърлил изцяло иска, позовавайки се на нормата на чл. 213, ал. 1 изр. 4-то КЗ във вр. с § 143 ПЗР на КЗ, която е приел за приложима за конкретното правоотношение между страните по делото. Точно обратното е постановил въззивният съд, приемайки неприложимост на цит. чл. 213, ал. 1 изр. 4-то КЗ във вр. с § 143 ПЗР на КЗ, който в противоречие с Конституцията преуреждал с обратна сила заварени правоотношения, вкл. породени регресни права, възникнали при действието на отменена правна уредба - чл. 399 ТЗ (отм.), чл. 402 ТЗ (отм.), чл. 405 (отм.) и чл. 407 ТЗ /отм./. С определение № 249/4.05.10 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обуславящия материално правен въпрос, от който зависи изхода на спора е този дали § 143 ПЗР на КЗ намира приложение за регресни права, които са вече възникнали към датата на влизането му в сила. В тази връзка следва да се има предвид, че със З., обн. в Д. в. бр. 97/23.11.07 г. е изменена разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ. С новелата на чл. 213 ал. 1 изр. 4-то КЗ се урежда по нов начин регресното право на застрахователя по договор за застраховка "каско". То включва освен правото да се иска изплатеното обезщетение, но и обичайните разноски за неговото определяне. Правото на регресно вземане на застрахователя по договор за застраховка "каско" срещу делинквента вече е субсидиарно - платилият застраховател по договор за застраховка "каско" първо следва да поиска плащане от застрахователя по договора за задължителна застраховка "гражданска отговорност" и едва при отказ от последния на основанията, изчерпателно предвидени в чл. 268, т. 1 - т. 11 КЗ може да предяви регресен иск срещу делинквента. Освен това регресното вземане срещу делинквента е частично - само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка "гражданска отговорност". Граматическото и логическо тълкуване на чл. 213, ал. 1 изр. 4-то КЗ налага извода, че делинквента вече разполага с възражение за поредност /"exceptio ordinis"/ срещу предявения срещу него регресен иск от застрахователя по договор за застраховка "каско", изразяващо се в липса на пасивна материално правна легитимация. Пасивно легитимиран по този иск следва да бъде застрахователя по договора за задължителна застраховка "гражданска отговорност". Съгласно § 143 ПЗР на КЗ новата разпоредба на чл. 213, ал. 1 изр. 4-то КЗ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане от делинквента към деня на обнародване на З., обн. в Д. в. бр. 97/07 г. - 23.11.07 г. Налице е законово преуреждане с обратна сила на висящи правоотношения, което променя съществено правното положение на встъпилия в правото на увредения кредитор - застрахователя по договор за застраховка "каско". Той изгубва съществувалото до влизане в сила на цит. § 143 ПЗР на КЗ лично обезпечение, изразяващо се в солидарната отговорност на делинквента и застрахователя по договор за "гражданска отговорност" спрямо суброгиралия се в правата на увредения застраховател. В конкретния случай страните не твърдят и не доказват, че към 23.11.07 г. е осъществен способ, който да погасява регреса, респ. не е било извършено плащане от страна на делинквента, при което положение разпоредбата на чл. 213, ал. 1 изр. 4-то КЗ ще намери приложение за всички случаи на встъпване в право, какъвто е и настоящия случай. Изложеното позволява да се обобщи, че са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да се постанови друго, с което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по иска следва да бъдат присъдени 571 лв. съдебни разноски. Водим от горното ВКС-ТК