Определение № 3485 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2761/2023 г.

Производството е по реда на по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9598/19.04.2023 г. на С. З. Д., чрез адв. И. А., срещу въззивно определение № 1239/27.03.2023 г. по възз. гр. д. № 2193/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което като е потвърдено определение № 5967/03.06.2022 г. по гр.д. № 9304/2021 г. на Районен съд – Варна е оставено без уважение искането на жалбоподателката по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. В частната жалбата се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че незаконосъобразно въззивният съд е отказал да присъди на жалбоподателката разноските за първоинстанционното производство, като е приел, че в производствата по спорна съдебна администрация, каквото е и това по чл.127 СК, разпоредбата на чл. 78 ГПК не намира приложение и разноските следва да останат за сметка на страните, както са ги направили. Ответникът по частната касационна жалба – И. Н. П. – не е подал писмен отговор. С определение № 2252/20.07.2023 г. е допуснат касационния контрол на обжалваното въззивно определение по поставения от жалбоподателката (и уточнен от състава на ВКС) правен въпрос – за приложението на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК. Със същото определение производството по настоящото дело е спряно, като предвид констатираната противоречива съдебна практика, съставът на ВКС е сезирал ОСГК на ВКС с искане да се постанови тълкувателно решение по въпроса - „Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК“. С приемането на Тълкувателно решение № 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, пречките по движението на делото са отпаднали, поради което настоящото производство следва да се възобнови. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да потвърди определението на районния съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателката за присъждане на направените от нея разноски в производството по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция, въззивният съд е посочил, че отговорността за разноските по делото по чл. 78 ГПК е облигационно правоотношение между страните по спора, има материално-правен характер, обхваща само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на делото и може да бъде реализирана само във висящ исков процес. В случая, производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а има характер на спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, като постановеното от съда равностойно ползва и двамата родители. Със съдебното решение не се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, възникнал между страните, а се определя редът и начинът за упражняване на родителската отговорност (при липсата на общо съгласие) по отношение на детето, което е носителят на материалните права, уредени в чл. 124, ал. 1 и ал. 2 СК. Съдът, сезиран със спора за родителска отговорност и режима на лични контакти с детето, в т.ч. и за издръжката му, с решението си постановява това, което приема за законосъобразно и целесъобразно за регулирането на тези отношения, предвид установените по случая обстоятелства, съобразявайки законовите критерии и възложените му функции по силата на националните и наднационалните нормативни разпоредби служебно да следи за защитата на най-добрия интерес на детето. Изследвайки въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето, упражняването на преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето, режима на личен контакт с неотглеждащия го родител, както и издръжката му, съдът не е обвързан от конкретните параметри на исканията на двете страни (родителите). Това важи дори и за постигнатите пред съда споразумения, когато съдът прецени, че същите са във вреда на детето. За разлика от решенията в исковото производство, ползващи се със сила на пресъдено нещо, с които се слага край на възникналия между страните материално-правен спор, решенията, постановени в производствата по спорна съдебна администрация, не формират сила на пресъдено нещо. Това означава, че съдът може да бъде сезиран с нов спор при твърдение за настъпила трайна и/или съществена промяна в обстоятелствата. Доколкото това подлежи на преценка от съда в новообразуваното производство, воденето на такива дела може да бъде както оправдано при доказаност на настъпила промяна, така би могло да бъде и тенденциозно, с цел генериране единствено на допълнителни разходи, особено, ако едната страна е материално по-затруднена. В заключение е направен извод, че съдебното решение по спора по чл. 127 СК, като изхождащо от приложението на правилото за най-пълна защита на интересите на детето, ползва и двамата родители - страни в производството, поради което нормата на чл. 78 ГПК не намира приложение и всяка от страните следва да понесе разноските по делото така, както ги е направила. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, с ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС се прие, че в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че в производството пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора следва да намери приложение само когато молбата е изцяло уважена, респ. изцяло отхвърлена, както и когато производството по делото е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните. Когато молбата до първоинстанционния съд е подадена след като правоотношението между страните е вече уредено (със спогодба или влязло в сила съдебно решение) и не се установи наличие на новонастъпили обстоятелства, които да налагат намесата на съда, както и когато се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на молителя, в полза на насрещната страна следва да бъдат присъдени разноски. А когато в производството се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на поведението на ответника или настъпят обстоятелства по причина негово недобросъвестно поведение, които имат за последица прекратяване на производството, разноски следва да бъдат присъдени в полза на молителя. В останалите случаи разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени. При този отговор на въпроса, обусловил селектирането на частната жалба, въззивното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. В случая, производството пред първоинстанционния съд е приключило с решение, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Н. И. П. е предоставено на майката; на бащата е определен режим на лични отношения с детето (различен от поискания с исковата молба); осъден е ответника да заплаща месечна издръжка от 300 лв. за детето. Със същото решение е отхвърлена насрещната претенция на И. П. за предоставяне на родителските права; но по предявеното от П. съединено искане, на основание чл. 127а, ал. 1 СК съдът е дал разрешение, заместващо съгласието на майката, бащата да пътува с детето до всички държави-членки на Европейския съюз и Обединено Кралство Великобритания и обратно и да преминава транзитно през други държави, придружавайки детето, за период до 15 дни всяка година по време на упражняване на режима на личен контакт с детето и до навършване на пълнолетие на Н., при задължение на бащата да представи на майката документ за пътуването на детето най-късно две седмици преди осъществяване на самото пътуване. Предвид изложеното, сторените разноски в първоинстанционното производство следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са направени. В случая исковата молба не е уважена изцяло, доколкото съдът е определил режим на лични отношения на детето, различен от този, който е претендиран от майката. Отхвърлена е насрещната искова молба на бащата по иска с правно основание чл. 127, ал. 2 ГПК, но е уважено искането му по чл.127а, ал. 1 СК. В този смисъл е и крайният резултат от произнасянето на въззивния съд, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното въззивно определение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение