Определение № 4510 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3349/2026 г.

Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). М. И. М. е подал частна жалба против определение № 912 от 02.03.2026 г., постановено по вх. № 836 от 09.02.2026 г. към адм. д. № 652/ 2022 г. на Административен съд - Стара Загора, с което съдът е оставил без уважение молба на М. за продължаване на срока за отстраняване нередовността на искане за отмяна на влязло в сила определение № 2107/ 14.10.2022 г. по адм. д. № 652/ 2022 г. по описа на АС - Стара Загора и е върнал искане с вх. № 836/ 09.02.2026 г. за отмяна на това определение. Тричленният съдебен състав на ВАС с постановеното по делото определение № 3870 от 07.04.2026 г. е обезсилил определението на АС - Стара Загора и е постановил делото да се изпрати на председателя на седмо отделение на Върховния административен съд за администриране на подаденото от М. И. М. от гр. Стара Загора искане с вх. № 836/ 09.02.2026 г. за отмяна на влязло в сила определение № 2107/ 14.10.2022 г. по адм. д. № 652/ 2022 г. по описа на АС - Стара Загора. При извършена служебна проверка на определението съдебният състав констатира, че в първия диспозитив на акта си е допуснал очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 175, ал. 1, пр. първо АПК. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК има, когато съдът е допуснал в акта си технически и смислови грешки, писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, които не са свързани с волята на съда по съществото на спора, а се отнасят до несъответствие между така формираната му воля и външното й изразяване в писмения текст. Според съдебната практика очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка в диспозитива на съдебния акт, която не е резултат от мисловна дейност на съда, и от мотивите явно се вижда, че мисълта на съда е била една, а в диспозитива на акта е изразено друго. Съдът в постановеното по делото определение е проверил допустимостта и правилността на определение № 912 от 02.03.2026 г. по вх. № 836 от 09.02.2026 г. към адм. д. № 652/ 2022 г. на Административния съд - Стара Загора. Първоинстанционният съд се е произнесъл по молба на М. М. за продължаване на срока за отстраняване констатирана нередовност на подадено от него искане за отмяна на влязло в сила определение № 2107/ 14.10.2022 г. по адм. д. № 652/ 2022 г. на АС - Стара Загора, като правилно я е оставил без уважение. В тази част тричленният съдебен състав е приел в мотивите си, че разпоредбата на чл. 213а АПК дава на съдията-докладчик в първоинстанционния съд правомощие да извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Затова по искането за отмяна АС - Стара Загора следва да провери редовността му на основание чл. 213а, ал. 6, т. 1, пр. второ АПК във вр. с чл. 241 АПК. Административният съд - Стара Загора, след като е приел искането за нередовно подадено, с втория диспозитив на обжалваното определение е постановил връщане на самото искане за отмяна на влязлото в сила определение № 2107/ 14.10.2022 г. по адм. д. № 652/ 2022 г. по описа на АС - Стара Загора. Тричленният състав на ВАС е приел, че този съд не е компетентен да се произнесе с краен акт по допустимостта на искането за отмяна, доколкото то е насочено срещу влязло в сила определение на АС - Стара Загора и компетентен да се произнесе по това искане е Върховният административен съд на основание чл. 243 АПК. Въпреки това, с диспозитива на определението ВАС е обезсилил цялото определение, вместо, предвид изложените мотиви, да го обезсили само в частта, с която съдът е върнал молба с вх. № 836/ 09.02.2026 г. за отмяна на влязло в сила определение № 2107/ 14.10.2022 г. по адм. д. № 652/ 2022 г. по описа на АС - Стара Загора и да го остави в сила в останалата част. Предвид изложеното, констатираната очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена. Воден от горното и на основание чл. 175 АПК, Върховният административен съд