Определение № 4508 от 24.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 39/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е от И. Н. Г. молба вх. № 46688/03.11.2025 г., допълнена с уточнителни молби с вх. № 50341/25.11.2025 г., вх. № 52233/08.12.2025 г. и вх. № 52846/11.12.2025 г., както и с последващи молби с вх. № 8846/29.04.2026 г., вх. № 9125/04.05.2026 г., вх. № 9462/08.05.2026 г., вх. № 10332/19.05.2026 г. и вх. № 10910/26.05.2026 г., вх. № 11368/01.06.2026 г.) за отмяна на влязлото в сила решение № 1405/10.07.2024 г. по гр. д. № 6688/2023 г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителя искове срещу етажните собственици от етажна собственост в сграда с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] за отмяна като незаконосъобразни на решенията, приети от Общото събрание на посочената етажна собственост, проведено на 09.10.2023 г. Решението е потвърдено с решение № 667/06.08.2025 г. по в. гр. д. № 1957/2024 г. на Бургаски окръжен съд. В молбата и в уточненията към нея молителят твърди, че разполага с нови писмени доказателства от съществено значение за спора, поради което иска отмяна на влязлото в сила решение. Излага съображения, че решенията на Бургаски районен съд и Бургаски окръжен съд са незаконосъобразни, тъй като са основани на документи с невярно съдържание, съставени от насрещните страни, и че по повод твърдените от него нарушения са образувани прокурорски преписки и производства. Ответниците по молбата не са подали отговор. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазването на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и точното и мотивирано формулиране на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК (чл. 306, ал. 1 ГПК). С разпореждане № 55/05.03.2026 г. по настоящото дело молбата за отмяна е оставена без движение, като на молителя са дадени указания в едноседмичен срок да отстрани нередовностите ѝ, посочвайки основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, на което се позовава. Указано е, че в случай на позоваване на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителят следва да изясни какво е значението за делото на представените писмени доказателства, както и да посочи момента, в който му е станало известно новото обстоятелство, съответно е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, с оглед преценката за спазването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. В указания срок и с последващите молби молителят не е отстранил нередовностите – не е посочил ясно основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, нито момента на узнаване, съответно на снабдяване с доказателствата, а е представил допълнителни прокурорски актове (постановления за отказ да се образува досъдебно производство, сигнали и сведения) и е изложил доводи за незаконосъобразност на постановените по спора съдебни актове. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е извънинстанционно и цели защита срещу неправилни, влезли в сила съдебни решения, но само при наличие на някое от изчерпателно изброените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания. Съгласно приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя посочване на нови, но съществували по време на висящността на приключилото производство обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за спора, които страната е била в невъзможност да узнае или да представи до приключване на производството с влязло в сила решение. Представените от молителя документи – постановления на прокуратурата за отказ да се образува досъдебно производство, подадени от самия него сигнали, сведения и молби до различни държавни институции, както и отговорите на тези институции – не съставляват новооткрити писмени доказателства по смисъла на посочената разпоредба. Прокурорските актове, с които е отказано образуване на наказателно производство, както и собствените изявления на молителя, са лишени от материална доказателствена сила и не установяват факт от обективната действителност, релевантен за разрешения с влязлото в сила решение спор. Освен това част от представените документи са съставени след постановяване на атакувания акт, поради което не са могли да съществуват и да останат неизвестни на страната по време на висящността на приключилото производство. По същество изложеното в молбата и в уточненията към нея представлява оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановените от Бургаски районен съд и Бургаски окръжен съд актове, които са неотносими към извънинстанционното производство по отмяна. С тях се цели преразглеждане на разрешения с влязлото в сила решение спор, което е недопустимо в производството по чл. 303 ГПК. Въпреки дадените с разпореждане № 55/05.03.2026 г. указания, нередовността на молбата не е отстранена – същата не съдържа мотивирано изложение на конкретно основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК и не отговаря по съдържание на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.,