Решение № 1075 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9431/2009 г.

Решение № 1075 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9431/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на председателя на Държавната агенция по горите (ДАГ), преди преструктурирането й, срещу Решение № 50 от 17.04.2009 г. постановено по адм. д. № 37 по описа за 2009 г. на Административен съд - Видин. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ДАГ против Заповед № 8 от 2.02.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - Видин, с която е одобрено протоколно Решение № 1А от 24.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ в частта относно имоти с кадастрални номера 011001 и 0100011 в землището на с. Гюргич, община Ружинци, с ЕКАТТЕ 18486. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира довод за нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. За неговото обосноваване са направени твърдения, че след одобряването на протокола на общината се дава възможност да стане собственик на гори от горския фонд извън и в нарушение на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ. Твърди се освен това, че в протокола на комисията и одобряващата го заповед не са изложени мотиви, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 , във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. По подробно изложените съображения се моли, решението да се отмени с произтичащите от това законни последици. Ответната страна - ОДЗ - Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалба. Взема становище за нейната неоснователност, като твърди, че решението на съда е правилно и законосъобразно. Заинтересованата страна - кметът на община Ружинци не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно, а наведените доводи в жалбата се отнасят за спор за материално право, който не може да бъде решен в това производство. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд-Видин е бил сезиран с жалба, подадена от председателя на ДАГ, съществувала преди отмяната на ПМС № 236 от 25.09.2008 г., против Заповед № 8 от 2.02.2008 г. на директора на ОДЗ - Видин, с която е одобрено протоколно решение № 1А от 24.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ в частта му относно имоти с кадастрални номера 011001 и 0100011 в землището на с. Гюргич, с ЕКАТТЕ 18486, с твърдения, че тези имоти неправилно са били включени в картата на възстановената собственост като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, защото са гори. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите относно заповедта за назначаването на комисията, персоналния й състав, задачите за изпълнение от нея, работата на комисията отразена в протокол № 1 от 17.07.2008 г. и протокол № 1А от 24.07.2008 г., с който в раздел I са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища, описани в осем приложения към него и раздел II - съдържащ имотите, за които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1, в който раздел е записано, че такива имоти няма. Протоколът е подписан от всички членове на комисията само с едно особено мнение, което е било и основание за оспорване на заповедта на директора на ОДЗ - Видин. При така установените факти съдът е направил извод, че работата на комисията е в съответствие с чл. 45в ППЗСПЗЗ, а взетите решения от комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ са с необходимото мнозинство, поради което е извел и решаващият си извод, че заповедта на директора, с която е одобрено решението на комисията е законосъобразна включително и в обжалваната й част, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. В мотивите си съдът е обсъдил и навежданите доводи в жалбата, които е приел за неоснователни, като се е позовал на § 72 ПЗР на ЗГ е чл. 13 ЗГ. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърдението в касационната жалба, че съдът е нарушил материалния закон е неоснователно и се опровергава от приложените писмени доказателства. В това производство съдът проверява изпълнението на нормите на чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 45в ППЗСПЗЗ. Тъй като заповедта на директора на ОДЗ е само потвърждаваща решението на назначената комисия, съдът проверява взетото решение от комисията, която е помощен, технически орган на административния, и спазване на изискванията за работата й, визирани в чл. 45в от правилника. В работата си комисията определя с протоколно решение имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, според предоставените от общинската служба по земеделие регистри на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на собствеността върху имотите. При констатиране на грешки, състоящи се в неправилно причисляване на земи към тези по чл. 19, ал. 1, комисията отразява грешките, като излага мотиви за това. От данните по делото е видно, че протоколите за землището на община Ружинци са съставени по предвидения от нормативната уредба начин, в това число и за с. Гюргич. Комисията не е констатирала грешки относно оспорването за двата имота, а решението й е взето с мнозинство, поради което правилно съдът е направил извод за неоснователност на жалбата. Вярно е, че в мотивите си съдът се е позовал на § 72 ПЗР на ЗГ, който към момента на постановяване на съдебното решение е бил изменен. Но в редакцията на текста с изменение, обн. в ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г., действала към момента на взетото протоколно решение от комисията, също се предвижда процедура за промяна предназначението на земята, поставяна в ход по инициатива на председателя на ДАГ, за каквато няма доказателства. Неправилното позоваване от съда на изменението на чл. 13 ЗГ не може да обоснове неправилност на решението. По делото не се е спорило, че картата на възстановената собственост е влязла в сила. Картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, според чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Самата карта на възстановената собственост и регистрите към нея са били предоставени на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, която не е констатирала неправилно причисляване на земи към тези по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Неоснователно е твърдението, че обжалваната заповед и протокола на комисията не са мотивирани. Със заповедта се потвърждава протоколното решение на комисията, а самото решение препраща към приложенията, в които земите подробно са описани, като отразяват фактите констатирани от КВС и регистрите към нея. По изложените съображения релевираният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователен, а решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение