Определение № 408 от 19.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1362/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 55521 от 23.04.2019 г., подадена от „8-ми март“ АД, гр. София, срещу определение № 1522 от 15.03.2019 г., постановено по т.д. № 2022/2008 г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молба по реда на чл. 253 ГПК за отмяна на свое определение № 667 от 04.02.2019 г. по т.д. № 2022/2008 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване на внесената от него на 24.02.2009 г. по допуснато обезпечение парична гаранция в размер на 118 292.36 лева. С частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение прецени следното: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Визираните в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове, постановени от първоинстанционните съдилища, подлежат на обжалване пред съответния въззивен съд по правилата на функционалната подсъдност. В случая, обжалваното определение е постановено от Софийски градски съд като първа инстанция, поради което компетентен да прецени допустимостта и да разгледа така депозираната частна жалба по правилата на инстанционния контрол е Софийски апелативен съд, на когото делото следва да се изпрати. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение