Определение № 40 от 09.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 106/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от В. Л. П. срещу определение № 43 от 16.11.2015 г. по ч. гр. д. СП 58/2015 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 3 с-в, с което е потвърдено определение № 4438 от 06.10.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 296/2015 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е допуснато обезпечение по реда на чл. 37 и сл. ЗОПДНПИ на бъдещ иск с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ. Ответникът по частната касационна жалба К. з.о.н.н.п.и. (К.) намира същата за неоснователна. Състава на ВКС счита, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, по следните съображения: Производството по ч. гр. д. № 296/2015 г. на Окръжен съд-Благоевград е образувано по искане на К. за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 74 ЗОПДНПИ. В искането е посочено, че с решение № 419 от 30.09.2015 г. на К. е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от касатора въз основа на постъпило уведомление от специализираната прокуратурата. С определение № 4438 от 06.10.2015 г. Благоевградски окръжен съд е допуснал обезпечението на бъдещия иск, който ще се предяви срещу касатора. Това определение е потвърдено с обжалваното въззивно определение, постановено в производство по чл. 38, ал. 4 ЗОПДНПИ. В тази разпоредба не е предвидена процесуална възможност за касационно обжалване на определението. С разпоредбата на чл. 56 от същия закон е направено препращане за неуредените случаи към разпоредбите на ГПК. Обезпечителното производство е уредено в ГПК като двуинстанционно, поради което актовете на въззивния съд извън тези, включени в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, не попадат в приложното поле на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи определение на въззивен съд, с което по реда на обжалването е отменено първоинстанционно определение и е допуснато обезпечението. В този смисъл са и разясненията дадени с ТР № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, като е прието, че определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби в производства по обезпечаване на искове, не подлежат на касационно обжалване. Определението, предмет на настоящото производство, не попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск. Това въззивно определение е окончателно, поради което подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.