Определение № 197 от 13.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 125/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. А. срещу определение № 60130/28.06.2021г. по т.д. № 1760/2020г. на ВКС, Първо т.о., с което е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение, тъй като решаващият съд необосновано е приел, че към датата на подаване на молбата по чл.47 ЗМТА е изтекъл преклузивният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Навеждат се доводи, че съобразно разпита на свидетелката адв. П. не се установява частният жалбоподател да е узнал по какъвто и да е начин за образуваното срещу него изпълнително производство на ЧСИ Р. А., респ. за съществуване на изпълнителен титул срещу него. Не са събрани доказателства свидетелката да се е запознала с изпълнителното дело. След като липсва и редовно връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение, то не се доказва той да е узнал за арбитражното решение в срок по-дълъг от посочения по чл.48, ал.1 ЗМТА преди да подаде исковата молба по чл.47 ЗМТА. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за произнасяне по същество на молбата по чл.47 ЗМТА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Производството по т.д.№ 1760/2020г. на ВКС, I т.о. е било образувано по искова молба на А. К. А. за прогласяване нищожността на осн. чл.47, ал.2 ЗМТА, евентуално за отмяна по чл.47, ал.1, т.2 и 4 ЗМТА на арбитражно решение № 2549/23.01.2014 г. на Арбитражен съд при Сдружение с нестопанска цел „Арбитер Юстициарум”, постановено по вътрешно арб. дело № 2549/2013 г., с което той е бил осъден да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД сума в размер на 4490.89 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение и до окончателното погасяване на задължението, както и следните суми: 409.45 лв., представляваща дължимо за арбитражното производство юрисконсултско възнаграждение и 80лв., представляваща направени от дружеството разноски по това дело. В писмения си отговор „Профи Кредит България” ЕООД е изразило становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на иска, претендирайки за прекратяване на делото, респ. за отхвърлянето на претенциите с правно основание по чл. 47, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМТА и съответно по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че на л.44 от надлежно заверено ксерокопие от изп. дело № 104/2015 г. по описа на ЧСИ Р. А., вписана с рег. № 848 в К. на частните съдебни изпълнители, се намира пълномощно от 23.05.2019г. за упълномощаване на адв. Волева от САК от А. А. за представителство по всички изпълнителни дела, а на л.43 – документ за преупълномощаване от 03.06.2019г. на адв. Й. Л.-П. от САК с правата, предоставени на адв. Волева от длъжника в изпълнителното производство. Поради което ВКС е приел, че датата 3 юни 2019 г. следва да се приеме като сигурен момент на узнаването от страна на А. на съдържанието на арбитражното решение, чиято отмяна той претендира в процеса. До подаването на исковата молба са изминали 14 месеца и половина, което обстоятелство, в съпоставка с изискването по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, е обусловило извод за процесуалната недопустимост на този иск: предвид предявяването му извън пределите на законоустановения 3-месечен срок за това. Настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи: Дължимата от настоящата инстанция проверката е единствено насочена към преценка дали към дата на подаване на молбата по чл.47 ЗМТА -18.08.2020г., са изминали повече от три месеца от узнаване от ищеца на атакуваното арбитражно решение. Установява се, че освен изпълнително дело № 127/2020г. на ЧСИ Е. Христова с рег. № 743, образувано по изпълнителен лист от 23.05.2014г. по т.д. № 3063/2014г. на СГС, издаден въз основа на процесното арбитражно решение, срещу А. А. предвид същия изпълнителен лист е било образувано и предходно изп.производство по изп.д. №104/2015г. на ЧСИ Р. А. с рег. № 848. В заверената за вярност преписка по делото на ЧСИ Р. А. не се съдържа надлежно връчена лично на длъжника или чрез неговите пълномощници – адв. Волева и адв. П., покана за доброволно изпълнение. Депозирането на пълномощно за посочените процесуални представители по изпълнителното дело не е достатъчно да обоснове извод за запознаване с изпълнителния лист от упълномощените лица, респ. от длъжника към посочените в документите дати– 23.05.2019г. и 03.06.2019г. Видно и от депозираните свидетелски показания на адв. П. същата не се е запознавала с изпълнителното дело към тези дати. С молба от 29.06.2020г. тя изрично е поискала да й бъде предоставено за запознаване цитираното дело. Горните доказателства не обосновават единен и непротиворечив извод за узнаване от частния жалбоподател за постановеното срещу него арбитражно решение преди твърдяната в исковата молба дата – 26.06.2020г., когато е получил призовката за добоволно изпълнение по изп.д. № 127/2020г. на ЧСИ Е.Христова с рег. № 743. Горното налага извод за спазване на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение