Определение от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Р. Симеонов против Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на енергетиката. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, при извършена проверка за допустимост и редовност на подадената жалба намира следното: Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Наличието на такъв според чл. 159, т. 4 от АПК е основание за допустимост на сезиращата съда жалба. Съгласно чл. 1 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката „С тази наредба се определят редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за прекратяване на топлоснабдяването, за спиране на топлоподаването и за прилагане на дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, както и видът, условията и редът за предоставяне на гаранции от доставчиците на топлинна енергия по сключваните от тях сделки с топлопреносното предприятие“. Видно от съдържането на оспорените разпоредби същите се отнасят и засягат права и биха създали задължения на лица, граждани и организации, ползващи топлоснабдяване, клиенти към топлопреносната мрежа, за които се прилага дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост. Към жалбата не са представени доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че жалбоподателят ползва топлоснабдяване и е клиент към топлопреносната мрежа, за който се прилага дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост; това не се установява и от приложеното копие на искова молба, по която няма данни да е образувано дело. По изложените съображения настоящият състав намира, че към момента не се установява непосредствено засягане на правната сфера на жалбоподателя, а именно засягане на негови права, свободи и законни интереси или създаване на задължения спрямо него от оспорената наредба, т.е. не е обосновано наличие на правен интерес от оспорването. Поради изложеното настоящият състав намира, че жалбата следва да бъде оставена без движение и да бъде даден срок на жалбоподателя да обоснове и представи доказателства за наличие на правен интерес от оспорване на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката. На жалбоподателя следва да бъде указано да представи доказателства, че ползва топлоснабдяване и е клиент на топлоснабдителна мрежа, за което се прилага дялово разпределение. Воден от горното и на основание чл. 186 ал. 1 във връзка с чл. 159 т. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,