Определение № 267 от 02.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1057/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1292/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 30.03.2010 г. по гр.д. № 7268/2009, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от адв. В. М. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за начина на доказване на връчването на заповедта за уволнение, който се разрешава противоречиво от съдилищата. Ответницата по жалбата В. И. М., представлявана от адв. Р. К. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос не обуславя решението па делото, тъй като във въззивната жалба не са изложени оплаквания във връзка приетия от първоинстанционния съд момент на връчването на заповедта. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “заместник управител” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 1/05.01.2009, връчена на 13.01.2009 г. поради неявяването й на работа на 05, 06. и 07.11.2008 г. Наказанието е наложено повече от два месеца след откриването на нарушението, поради което е незаконно. Възражението за ползване на болнични листове, които в последствие са анулирани се прави за първи път във въззивната жалба, поради което е преклудирано. При това положение не е обсъждано второто възражение във въззивната жалба, че не са изследвани обстоятелствата във връзка с отсъствието на 07.11.2008 г. поради призоваването на ищцата като свидетел. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос не обуславя решението по делото. Въззивният съд не се е произнасял по този въпрос, тъй като съгласно чл. 269 ГПК по отношение правилността на решението той е бил ограничен от посоченото във въззивната жалба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение