Определение № 202 от 19.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 721/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10549/13.11.2017 г., подадена от С. П. З. срещу определение № 394/23.10.2017 г. по ч. гр. д. № 335/2017 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение, съдържащо се в допълнително въззивно решение № V-641/19.07.2017 г. по в. гр. д. № 857/2016 г. на Бургаския окръжен съд, за оставяне без разглеждане на заявление с искане за допълване мотивите на основното въззивно решение № V-12/01.03.2017 г. чрез добавяне на текста “неденоминирани“ след израза „160 867 лева“. Ответниците по частната касационна жалба не са подали отговори. С определение № 59/09.03.2018 г. по ч. гр. д. № 721/2018 г. съставът на ВКС, I-во г. о., е спрял настоящото производство до приемане и обявяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на което е въпросът: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“. Тълкувателно решение № 2/2018 по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС е обявено на 23.06.2022 г., следователно пречката по движението на делото е отпаднала и същото следва да бъде възобновено. С диспозитива на ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното в настоящото производство определение № 394/23.10.2017 г. по ч. гр. д. № 335/2017 г. на Бургаския апелативен съд е определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено решение, с характер на определение, № V-641/19.07.2017 г. по в. гр. д. № 857/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без разглеждане искане на жалбоподателката за допълване по реда на чл. 250 ГПК на основното въззивно решение по делото, следователно то попада в предметния обхват на ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС като преграждащо и съгласно приетото в него е окончателно - не подлежи на касационно обжалване. Следователно частната касационна жалба като насочена срещу неподлежащ на обжалване въззивен съдебен акт е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея следва да се прекрати. По изложениите съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.