Определение № 38 от 27.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2026/2013 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 44, ал.1 от НПК по спор за подсъдност между Районния съд в гр. Варна и Окръжният съд в гр. Варна. Прокурорът изразява становище, че формално не е налице спор за подсъдност, тъй като сезираният съд не е оспорил компетентността си, а само е изпратил постъпилата молба на окръжния съд.Алтернативно се заявява, че повдигнатият в последната въпрос е подсъден на районния съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: Адвокат К., в качеството му на процесуален представител на подсъдимия Д. А. Н., отправил молба до Варненския районен съд за присъждане на разноските, които направил по въззивното производство пред Варненския окръжен съд. С разпореждане на съдия от районния съд молбата била изпратена на Окръжния съд в гр. Варна. Той преценил, че компетентен е районният съд и повдигнал спор за родова подсъдност пред Върховния касационен съд. Тези данни опровергават съмненията на прокурора относно процесуалната ангажираност на първата инстанция, която, макар и с разпореждане /без мотиви/ е изразила разбиране, че въпросът за претендираните разноски следва да се реши от въззивния съд. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай молбата за разноски следва да се разгледа от съда, пред който се претендира те да са направени. Аргументът на Окръжния съд, че при това процесуално разрешение на спора страните ще се лишат от инстанционен контрол върху постановения допълващ акт, не кореспондира с принципното задължение въззивното решение да съдържа произнасяне и по направените разноски. Обжалваемостта на второинстанционния съдебен акт в тази част следва общите правила за неговата проверка. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,