Определение № 2838 от 14.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1995/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Н. Б. против определение № 2002/06.07.2026г. по т.д.№ 1056/2026г. на състав на І т.о. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от същия молба вх. № 719/12.01.2026г., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на влязлото в сила решение по т.д.№ 2152/2021г. на Софийски градски съд / потвърдено с решение по в.т.д. № 468/2023г. на Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 548/19.02.2025г. по т.д.№ 2128/ 2024 г. на ІІ т.о. на ВКС /. Оспорва се правилността на извода на съда, за пропуснат преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, считано от влизане в сила на по-късното от двете противопоставени - като взаимно противоречащи си - решения. Жалбоподателят намира вътрешно противоречиви мотивите на атакувания съдебен акт, тъй като преклузивният срок е съобразяван, като изтичащ, считано от три различни начални момента, два от които непредвидени в нормата на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. С това намира волята на съда неясна и приравнима на липса на мотиви. Същевременно обосновава логическа несъстоятелност на извода на съда, за фактическо узнаване на по-късно постановеното решение в по-ранен, от сочения от страната момент, предвид съдържанието на изходящ от нея писмен отговор вх. № 8259/20.03.2026г.. Тази несъстоятелност основава на датата на писмения отговор, спрямо датата на подаване молбата за отмяна / 12.01.2026 г. /, а не на съдържанието на отговора. Навежда аргументи и за несъстоятелност на паралелния извод на съда, за просрочие на молбата за отмяна, считано от оповестяване в ТРРЮЛНЦ на решението по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Освен, че такъв начален момент не е предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е следвало да съобрази, че молителят не е бил страна в производството по атакуване отказа на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията. Според жалбоподателя, съдът е следвало да тълкува разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК в съответствие с чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС и да съобрази конкретното процесуално положение на молителя. Като го обвързва с момента на оповестяване на обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, по същество съдът го лишава от право на достъп до съд: приема за погасено правото му за извънинстанционен контрол, преди обективно да би могъл да го упражни. Коментира се и правна неиздържаност на кумулативно изложените от състава съображения: от една страна, решението по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ е възприето като „ последно решение „ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, а от друга е отказано произнасяне по въпроса дали това решение е по начало годно да обоснове отмяна, в хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, т.е. дали формира сила на пресъдено нещо. Прекратяването преди изясняване предмета на спора страната намира достатъчно опорочаващо атакувания съдебен акт. Ответната страна - „Ай Пи Акт“ООД, представляван от особен представител адв. И. Я. - оспорва частната жалба, като намира правилен извода за просрочие на молбата за отмяна. Счита недопустимо прилагането на различен, от предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, начален момент на преклузивния тримесечен срок. Излага и съображения за недопустимост на молбата за отмяна, поради липса на субективен идентитет / страните / в двете противопоставени производства и предвид охранителния характер на едното от тях / по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ /, решението по което не формира сила на пресъдено нещо. Актовете в двете производства имат съвършено различен предмет и правни последици. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Б. Н. Б. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение по т.д.№ 2152/2021г. на Софийски градски съд / потвърдено с решение по в.т.д. № 468/2023г. на Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 548/19.02.2025г. по т.д.№ 2128/2024г. на ІІ т.о. на ВКС /, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като противоречащо на влязлото в сила решение № 633/07.05.2025 г. по т.д.№ 666/2025г. на СГС и решение № 414/11.07.2025г. по т.д.№ 482/2025 г. на на Софийски апелативен съд, което го потвърждава и не подлежи на касационно обжалване. С потвърденото от въззивна инстанция първоинстанционно решение е потвърден, в производство по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Ай Пи Акт„ ООД - заличаване на Б. Б. като съдружник, поради изключването му по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ и вписване на оставащия съдружник - М. З. - като едноличен собственик на капитала. Отказът е обоснован с незаконосъобразно взети решения с този предмет, от ОСС на дружеството, проведено на 26.10.2017г.. С претендираното за отмяна решение са отхвърлени предявени от Б. Б. срещу „Ай Пи Акт„ ООД искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване нищожност на същите тези решения - на ОСС от 26.10.2017г.. Съдът е приел, че заявените в исковата молба доводи са преимуществено относими към иск по чл. 74 ТЗ, какъвто не е предявеният, а на единствено приетото за релевантно към заявения петитум обстоятелство - неспазена форма за вземане на решенията - е приел иска за неоснователен. В производството по тези искове, наред с ответника „Ай Пи Акт„ООД, е конституиран като трето лице - помагач на същия съдружника М. З., избран от ОСС на 26.10.2017г. за управител на дружеството, след освобождаването на Б. Б. като управител, и заявител от името на „Ай Пи Акт„ ООД на исканите и отказани вписвания. За да остави молбата за отмяна без разглеждане, като недопустима, поради неспазен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК ,предходният съдебен състав е съобразил, че по - късното решение / това на въззивна инстанция, по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, необжалваемо на касационна инстанция / е влязло в сила на 11.07.2025 г.- с постановяването му. Спрямо тази дата, а и спрямо датата на оповестяването му в ТР - 04.08.2025г., 3 -месечният преклузивен срок се явява изтекъл предходно на депозиране на молбата за отмяна на 12.01.2026г.. Упоменато е и наличието на данни „ за по-ранно узнаване от молителя на съдържанието на решенията, постановени в производството по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ„. Очевидно се има предвид по-ранно спрямо датата на оповестяване в ТР узнаване, защото спрямо датата на влизане в сила на въззивното решение по-ранна от постановяването му дата на узнаване е невъзможна. Съставът е приел, че това е достатъчно за оставяне молбата за отмяна без разглеждане, без да е необходимо да излага мотиви, дали решенията в производството по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ формират сила на пресъдено нещо и съответно могат да формират „несъвместими правни последици„ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Принципно правилни са съображенията на жалбоподателя, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК подлежи на съобразяване, считано от началния момент, посочен в разпоредбата - влизане в сила на по-късното решение. Нормата не подлежи на разширително тълкуване, макар насетне доводите на страната да са именно в подкрепа на такова - прилагане на тримесечния преклузивен срок, считано от момента на фактическо узнаване от нея на по-късно постановеното решение, в производството по което не е страна. Тази й теза е провокирана от несъстоятелното противопоставяне на съдебен акт, постановен в охранително производство - недопустим предмет на производството по отмяна - и съдебен акт, постановен в състезателно исково производство, предвид което обективно не би била възможна и идентичност в основанието, нито идентичност на страните в двете производства, наред с това, че охранителният не формира сила на пресъдено нещо по конкретен материално - правен спор. Оттук и невъзможността, в такава хипотеза, да се приложи чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Началният момент, според тази разпоредба, е гарантиран, като обективно установимо обстоятелство спрямо всяка от страните и в двете производства, точно защото тяхното съвпадение е необходимо условие за приложимост на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Затова, съдът е дължал първоначална преценка доколко обстоятелствената част на молбата е от естество да обоснове отмяна, по реда на чл. 303, ал. 1 ,т. 4 ГПК и само при положителен извод за това - да изложи мотиви относно преклузивния срок за подаването й. Молбата за отмяна е недопустима, тъй като обстоятелствената й част противопоставя актове, единият от които / по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ / не формира сила на пресъдено нещо, не са постановени между едни и същи страни, както и на едно и също правно основание, т.е. не съдържа фактически твърдения, от естество да бъдат подведени под правното основание на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, което е достатъчно за оставянето й без разглеждане, съгласно задължителните указания в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на пълен обективен и субективен идентитет изключва възможна приложимост и съобразно задължителните указания на т. 5 от същото ТР. Решенията, постановени в производство по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, предвид характера му на охранително, едностранно, незасягащо чужда правна сфера, не формират сила на пресъдено нещо и спрямо тях производството по отмяна е недопустимо. Настоящият молител не е страна в това производство и не се явява засегнат от решенията в същото, чийто предмет на проверка е налице ли са предпоставките за вписване на съответните обстоятелства, като основани на решения на ОС на съдружниците на „Ай Пи Акт„ООД, взети в съответствие с повелителни разпоредби на закона и устава/ учредителния акт. Тези обстоятелства действително са относими и към предмета на производство по чл. 74 ТЗ, но не и към предмета на установителен иск за нищожност на решенията на ОС / какъвто е предмета на претендираното за отмяна решение /, който иск следва да се основава на твърдения за липса на компетентност за вземане на решения от този орган, вкл. поради непринадлежност към същия на участвалите в ОС лица, за липсващи решения, решения постановени в хипотеза на чл. 75, ал. 2 ТЗ или при неспазена форма за действителност при ООД - чл. 137, ал. 5 ТЗ. Изводът, че регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ притежава характеристики на охранително производство, съгласно чл. 530 ГПК, се подкрепя от трайната практика на отделните състави на ТК на ВКС, съображенията към т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2015г. на ОСТК на ВКС и І-ва и ІІ- ра колегии на ВАС, мотивите към т. 9 на ТР № 5/12.07.2018г. по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС, както и мотивите към т. 6 от ТР № 1/ 31.05.2023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС. Извеждането след 01.01.2008г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането й на Агенция по вписванията със ЗТР /обн. ДВ бр. 34/2006 г., в сила от 01.01.2008 г./ се отразява само на характеристиката на регистърното производство на съдебно, но не и на останалите му белези на охранително производство. Поради това, спрямо същото са напълно относими задължителните указания на т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977г. по гр.д. № 1/1977г., макар постановено по чл. 231 ГПК /отм./, уреждащ идентична на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК хипотеза. С оглед горното, макар и по различни съображения - нередовност на молбата за отмяна, с оглед въведени твърдения, негодни да бъдат подведени, за проверка за противоречие по същество, под нормата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, атакуваното определение се явява правилно, като краен резултат и следва да бъде потвърдено. В настоящата хипотеза не само е несъстоятелна проверка за спазен проклузивен срок, но и обективно невъзможна / предвид законодателно определения в чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК начален момент на преклузивния срок /, поради липсата на субективен идентитет, в частност - за молителя Б. Б., спрямо производството по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение