Определение № 325 от 11.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7445/2013 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Б.”А. солници” [населено място] с правно основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № V-134 от 31.10.2012г. по гр.д. № 1422/2012г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете дружеството против [фирма], [населено място] за предаване владението върху поземлен имот с идентификатор 57491.505.16 по К. на [населено място] и против [фирма] за установяване собствеността върху същия имот. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Като основание за отмяна молителят сочи нови доказателства, с които не е могъл да се снабди своевременно и да ги представи по време на разглеждане на делото: акт за държавна собственост № 317 от 22.11.1996г., акт за държавна собственост № 864 от 14.01.1982г. и заповед РД-11-63/04.05.2004г. на Областния управител на Бургаска област. Счита, че ако тези доказателства биха били известни на съда, биха мотивирали други правни изводи по съществото на спора. По молбата е внесена държавна такса и същата е вписана. Изпълнена е процедурата по чл. 306, ал.3 ГПК като насрещните страни [фирма] и [фирма] вземат становище за неоснователност на молбата. Молбата е подадена в рамките на тримесечен срок, считано от влизане на решението в сила с постановяване на определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. При горните констатации молбата следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.