Определение № 543 от 07.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 551/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2 във вр. с чл.407 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Гр. Д. от В. против разпореждане № 689/21.05.2010 г. по в.т.д. № 22/2010 г. на Варненски АС в частта, с която е разпоредено издаване на изп.лист по въззивното решение и за разноските. Ответникът по частна жалба Ч. т. компания АД- В. е подал отговор, че същата е неоснователна, като претендира за разноски. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: В частта за присъждане на разноски въззивното реишение има характер на определение по отношение на което правото на принудително изпълнение не се разпростира. Аргумент е чл.404,т.1 ГПК в който по отношение на въззивните актове законодателят се е ограничил само до решения без да въведе и определения, както е в предходната-първата хипотеза. Следователно, невлязлото в сила определение за разноски не подлежи на принудително изпълнение. Неотносим е довода на ответника по частната жалба, че определението по чл.248 ГПК не било обжалвано. По изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена със законните последици на основание чл.78 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.