Определение № 823 от 26.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4008/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. С определение № 9/11.01.2023 г. по в.ч.гр.дело № 468/2022 г. на Апелативен съд Бургас е потвърдено определение № 1796/01.08.2022 г. по в.гр.дело № 466/2022 г. на Окръжен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 1501/07.02.2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, идентична с жалба вх. № 2300/07.02.2022 г. по описа на ЧСИ С. Н., подадена от Л. П. П., лично и в качеството на пълномощник на М. Г. К. – П. срещу действия на ЧСИ С. Н. с рег. № 805 по изп.дело № 630/2021 г., изразяващи се в отмяна на две постановления за възлагане и отказ да процедира жалби срещу постановления за възлагане до Окръжен съд Бургас. Със същото определение е прекратено производството в частта относно подадената от М. Л. П., чрез Л. П. П. частна жалба против определение № 1796/01.08.2022 г. по в.гр.дело № 466/2022 г. на Окръжен съд Бурса и е оставена без разглеждане жалбата. Срещу определението на Апелативен съд Бургас в частта, с която е потвърдено определение № 1796/01.08.2022 г. по в.гр.дело № 466/2022 г. на Окръжен съд Бургас е подадена частна жалба вх. № 1523/14.02.2023 г. от Л. П. П. и М. Г. К.-П., чрез Л. П. П.. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателите мотивират доводи за очевидна неправилност на определението в обжалваната част. В жалбата са поставени пет въпроса, за които считат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, т.3 и ал. 2 ГПК. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени определението на Апелативен съд Бургас и делото да се върне на Окръжен съд Бургас за разглеждане на жалба вх. № 1501/07.02.2022 г., идентична с жалба вх. № 2300/07.02.2022 г. от Л. П. П. лично и в качеството на пълномощник на М. К.-П. срещу действия на ЧСИ Ст.Н. по изп.дело № 630/2021 г., изразяващи се в отмяна на две постановления за възлагане и отказ да процедира жалби срещу постановления за възлагане до Окръжен съд Бургас. Срещу определение № 9/11.01.2023 г. по в.ч.гр.дело № 468/2022 г. на Апелативен съд Бургас е подадена частна жалба вх. № 1809/22.02.2023 г. от Т. И. К. купувач на недвижими имоти по реда на проведена публична продан по изп. дело № 630/2021 г. на ЧСИ Ст.Н.. В частната жалба се сочи, че на 16.12.2021 г. е обявена за купувач на обекти, намиращи се в [населено място] по процесното изпълнително дело, че постановлението за възлагане на тези имоти на жалбоподателката не е било обжалвано от длъжниците и е влязло в сила. Поддържа, че със съобщение, получено от ЧСИ Ст.Н. е информирана за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане, че е подала жалба срещу това действие и БОС, съответно БАС са я оставили без разглеждане. Поддържа още, че определението на Апелативен съд Бургас е незаконосъобразно. Поставени са няколко въпроса, по които жалбоподателката счита, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на Апелативен съд Бургас по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Искането е да се отмени определението на Апелативен съд Бургас. Срещу определение № 9/11.01.2023 г. по в.ч.гр.дело № 468/2022 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която е оставена без разглеждане подадената частна жалба от М. Л. П., чрез Л. П. П. против определение № 1796/01.08.2022 г. по в.гр.дело № 466/2022 г. на Окръжен съд Бургас и е прекратено производството по делото в тази част е подадена частна жалба вх. № 1521/14.02.2023 г. от М. Л. П., чрез пълномощника Л. П. П.. Поддържаните основания за неправилност на определението в обжалваната част са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и да се отмени определението на Апелативен съд Бургас. Ответницата по частните жалби К. Б. не е изразила становище по жалбите. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира за установено следното: Частната жалба с вх. №1523/14.02.2023 г., подадена от М. К.-П. и Л. П. П. е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С посочената частна жалба се обжалва определение на Апелативен съд – Бургас в частта, с която с което е потвърдено определение от 01.08.2022 г. по в.гр.дело № 466/2022 г. на Окръжен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане на жалбата на Л. П. П. лично и в качеството на пълномощник на М. Г. К.-П. вх. № 1501/07.02.2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, идентична с жалба вх. № 2300/07.02.2022 г. по описа на ЧСИ Ст.Н. срещу действия на ЧСИ С. Н., с рег. № 805 по изпълнително дело № 630/2021 г., изразяващи се в отмяна на две постановления за възлагане и отказ да процедира по жалби срещу постановления за възлагане до Окръжен съд Бургас. Постановеното определение на Апелативен съд Бургас в посочената част е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол по следните съображения: Съгласно задължителните указания, дадени с т. 2 от ТР № 3/12.07.2005 г. на ОСГК на ВКС, функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. Това тълкувателно решение е прието при действието на отменения ГПК от 1952 г., но не е изгубило значение и при действието на новия ГПК от 2007 г. С него производството по обжалване действията на съдебния изпълнител (чл. чл. 435-438) също е уредено като контролно-отменително едноинстанционно съдебно производство и когато окръжният съд се произнася по съществото на жалбата, неговото решение не подлежи на обжалване – чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК. Когато окръжният съд прекрати производството по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, определението му подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, но последният не действа като въззивна инстанция, тъй като производството пред окръжния съд е контролно-отменително. На касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК подлежат само тези определения на въззивния съд, за които това е изрично предвидено в закона (в този смисъл са и мотивите към т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), като такъв триинстанционен ред не е предвиден за производството по чл. 435 - 438 от ГПК. Изводът, че определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд в производството по обжалване действията на съдебен изпълнител, следва и от разпоредбите на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК – след като в рамките на това контролно-отменително едноинстанционно съдебно производство изобщо не се постановява въззивно решение по съществото на правния спор, което да подлежи на касационно обжалване, то и определението на втората, също контролно-отменителна съдебна инстанция, потвърждаващо преграждащото определение на първата инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В смисъла на изложеното е и трайно установената практика на ВКС: определение № 129/11.02.2011 г. по ч. търг. д. № 88/2011 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 8/08.01.2010 г. по ч. гр. д. № 538/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 135/13.03.2017 г. по ч. гр. д. № 926/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 175/06.04.2017 г. по ч. гр. д. № 949/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Като взема предвид изложеното съдът приема, че с произнасянето на апелативен съд Бургас по в.ч.гр.дело № 468/2022 г. по подадената частна жалба от М. Г. К.-П. и Л. П. П. е изчерпан процесуалният ред за разглеждането на спора по законосъобразността на определението на Окръжен съд Бургас от 01.08.2022 г. по в.гр.дело № 466/2022 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на М. К.-П. и Л. П. П. срещу действията на ЧСИ С. Н., с рег. № 805 по изп.дело № 630/2021 г., изразяващи се в отмяна на две постановления за възлагане и отказ да процедира жалби срещу постановления за възлагане до Окръжен съд Бургас. Определението на Апелативен съд Бургас в посочената част не подлежи на обжалване, поради което подадената срещу него частна жалба от М. К.-П. и Л. П. П. е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство пред касационната инстанция следва се прекрати. От жалбоподателите са цитирани решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, които са неотносими към настоящия правен спор. Частна жалба вх. №1521/14.02.2023 г. от М. Л. П. е подадена в срока по чл.275, ал.2 ГПК от легитимирана страна срещу определение, което в обжалваната част подлежи на обжалване и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваната част на определението на Апелативен съд Бургас е прието, че жалбата на М. Л. П., чрез Л. П. П. срещу действията на ЧСИ Ст.Н. е недопустима. Прието е, че М. П. е лице, срещу което успешно е проведено производство по чл.135 ЗЗД и не е легитимирана да атакува описаните действия на ЧСИ. Прието е още, че това й право е отречено с решение № 73/25.01.2022 г. по в.гр.дело № 2159/2021 г. на Окръжен съд Бургас, потвърдено в съответната част с определение от 23.08.2022 г. по ч.гр.дело № 220/2022 г. на Апелативен съд Бургас. Формиран е извод, че М. П. не е легитимирана да подаде и частна жалба против постановеното от БОС и обжалвано определение № 1796/01.08.2022 г. по в.гр.дело № 466/2022 г. на Окръжен съд Бургас. С оглед на това е направен извод, че подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в същата част следва да се прекрати. Изводите на съда са правилни. Жалбоподателката М. Г. К.-П. и Л. П. П. са длъжници по изп.дело № 630/2021 г. на ЧСИ С. Н.. Изпълнителното дело е образувано по молба вх. № 9008/16.08.2016 г. от К. Н. Б. при ЧСИ М. Ц. под № 707/2016 г., като след това производството по принудителното изпълнение е продължило по изп. дело № 630/2021 г. на ЧСИ Ст.Н. рег. № 805. С влязло в сила на 12.06.2019 г. решение № 271/14.07.2017 г. по гр. дело № 1713/2016 г. на Окръжен съд Бургас е обявен за недействителен спрямо К. Н. Б. договор за дарение, инкорпориран в нот. акт № / г., с който ответниците М. Г. К.-П. и Л. П. П., чрез пълномощника М. К.-П. са дарили на ответницата М. Л. П. недвижимите имоти, находящи се в [населено място], [улица], №, вх. – самостоятелен обект на етаж 0- партер с площ от кв.м. с идентификатор №, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и самостоятелен обект на етаж 0 – партер с площ от кв.м. с идентификатор № - склад, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имот № с площ от кв.м., както и имот в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор № в [населено място] с площ от кв.м., а по нотариален акт кв.м. Описаните имоти в [населено място] в съдебното решение са предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 630/2021 г. на ЧСИ С. Н.. Като взема предвид изложеното съдът намира, че М. П. е трето лице за изп.дело № 630/2021 г. на ЧСИ Ст.Н.. След като с влязло в сила решение е уважен предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД и срещу М. П. по отношение на недвижими имоти, срещу които е насочено принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело М. П. е длъжна да търпи изпълнението. Третите лица са легитимирани да обжалват само действията на съдебния изпълнител, посочени в чл.435,ал.4 и ал.5 ГПК. Сред тези действия на ЧСИ не е отмяната на постановления за възлагане и отказ за процедиране по жалби срещу постановления за възлагане до окръжен съд Бургас. Следователно М. П. няма надлежна процесуално легитимиция да обжалва посочените изпълнителни действия, нито да обжалва постановеното определение на Окръжен съд Бургас, с което се е произнесъл по жалби на длъжниците по принудителното изпълнение, касаещи същите действия на съдебния изпълнител. Поради това подадената частна жалба от М. П., чрез Л. П. срещу определение от 01.08.2022 г. по в.гр.дело № 466/2022 г. на Окръжен съд Бургас е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В този смисъл са и изводите на съда в обжалваното определение. Последното в тази част е правилно е следва да се потвърди. Подадената частна касационна жалба вх. №1809/22.02.2023 г. срещу определение № 9/11.01.2023 г. на Апелативен съд Бургас от Т. И. К. е недопустима. От доказателствата по делото се установява, че с постановление от 05.01.2022 г. по изп.дело № 630/2021 г. на ЧСИ С. Н. на Т. И. К. са възложени недвижимите имоти, находящи се в [населено място], представляващи самостоятелен обект в сграда с идентификатор №, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ от кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ от кв.м. Жалбоподателката К. не е обжалвала определението на окръжния съд пред Апелативен съд Бургас. Преценката на последния съд, че жалби на други страни в производството са недопустими, поради което ги е оставил без разглеждане не засяга правната сфера на К.. Същата не е легитимирана да обжалва постановеното определение на Апелативен съд Бургас в защита на чужди права – по аргумент на чл.26,ал.2 ГПК. С оглед на изложеното съдът намира, че частната жалба на Т. К. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о