Определение № 11832 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11302/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Г. Т. против определение № 3529 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 490/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е върната исковата му молба против Община Елена и е прекратено съдебното производство. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по предявения от К. Г. Т. против Община Елена иск за обезщетение на неимуществени вреди, основани на бездействие на кмета на общината да изпълни функциите си, произтичащи от вменено му с чл. 15, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда задължение в периода 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. С разпореждане от 17.10.2025 г. исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания да отстрани констатираните от съда нередовности, като посочи в какво конкретно се изразяват претърпените неимуществени вреди, периодът, в който тези вреди са претърпени и периода в който се твърди, че административния орган е бездействал. С молба, постъпила в съда на 28.10.2025 г. ищецът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 143 от ГПК е посочил, че следва да се приеме възможността нередовностите на исковата молба да бъдат отстранени в първото съдебно заседание, съответно след събиране на доказателства за фактическите твърдения в исковата молба. С обжалваното определение на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени. Поправяне на нередовности на исковата молба в първото открито съдебно заседание пред първата инстанция е възможно тогава, когато съдът е пропуснал да ги забележи при предявяването на иска, или когато прецени това за уместно, какъвто не е конкретния случай. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в частната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При установена от съда нередовност на исковата молба като несъответстваща на законовите изисквания, същата правилно е оставена без движение, на ищеца са дадени конкретни и ясни указания в каква се изразяват те и че следва да бъдат отстранени в установения срок. Разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение е надлежно връчено на посочения в исковата молба адрес. Неоснователни са и доводите за необоснованост и неправилно приложение на закона. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран. В случая производството пред първоинстанционният съд е образувано по нередовна искова молба, която не съдържа изискуеми се задължителни елементи, позволяващи на съда да се произнесе по заявената като сума претенция. Въпреки дадените му указания ищецът не е отстранил констатираните от съда несъответствия с изискванията на чл. 127 ГПК, приложим на основание чл. 204, ал. 5 АПК. Изводът на първоинстанционния съд, че предявената искова молба е нередовна, както и че нередовностите й не са отстранени в указания срок са обосновани, а това е основание за връщането и, съответно за прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство. Преценката за редовност на исковата молба се прави от съдията - докладчик преди насрочване на делото в открито съдебно заседание. В случая съдът своевременно е констатирал нередовности в подадената искова молба, съдържаща претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, уведомил е страната за това и при неотстраняването им правилно е приложил чл. 129, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приложими на основание чл. 204, ал. 5 АПК. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение