Определение № 2734 от 29.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1606/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. А. Ч. срещу определение № 1196 от 15.04.2025 г. по ч.т.д. № 706/2025 г. на Върховния касационен съд, ТК, I ТО, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 25955/11.10.2024 г. срещу разпореждане от 12.09.2024 г. по в.т.д. № 6085/2018 г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение на състава на ВКС. Поддържа, че постановеното от въззивния състав разпореждане от 12.09.2024 г. прегражда по-нататъшното развитие на делото и подлежи на обжалване. Твърди, че е налице нередовно връчване на указания, предвид тяхната неяснота, посочена изрично в подадената частна жалба вх. № 25955/11.10.2024 г. по вх.рег. на Софийски апелативен съд и липсата на предоставено разпореждане от 12.09.2024 г. Излага съображения, че в настоящия случай е приложима хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и/или т. 2 от ГПК. Изтъква, че са му засегнати конкретни права, право да поиска освобождаване от държавна такса. Било ненужно да се изисква изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като такива били изложени в касационната жалба. Оспорва връчването на указанията на съда, като твърди, че са неясни. Освен това съдът не бил се произнесъл по всички му искания, сред които искането за освобождаване от държавна такса. Моли да се отмени обжалваното определение, като бъде задължен съставът на ВКС да се произнесе по всичките му искания. Ответникът по частната жалба „АББ Авангард“ АД /в ликвидация/, [населено място] чрез адв. Т. Г. е подал писмен отговор на частната жалба, като е оспорил същата. Излага съображения за това, че съставът на ВКС е спазил императивното правило на чл. 275, ал. 2 от ГПК и с оглед разясненията в ТР 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС бил я оставил без разглеждане. Подробно е посочил смисъла на чл. 274, ал.1 от ГПК относно обжалваемостта на определенията на съда, така както е разяснен в задължителната и трайна практика на ВКС. Подчертава, че разпореждането от 12.09.2024 г. не е преграждащо пътя за защита на жалбоподателя. Излага подробни съображения по всички искания на жалбоподателя. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане подадената от А. Ч. частна жалба срещу разпореждането на Софийски апелативен съд от 12.09.2024 г. съставът на Върховния касационен съд, е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваният съдебен акт не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Изрично се е позовал на т. 5 от Тълкувателно решение № 1 /17.07.2001 г. по тълк.д. 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че правото на защита на жалбоподателя би възникнало в случай, че бъде върната подадената от него касационна жалба. Разпореждането, с което съдът е оставил без движение касационната жалба за отстраняване на нередовности й, не подлежало на самостоятелно обжалване, тъй като не е преграждащо и не е предвидено в закона самостоятелното му обжалване. Това определение имало характер на определение по движение на делото и можело да бъде изменено или отменено от съда, който го е постановил, съгласно правилото на чл. 253 от ГПК. Посочено е, че в случай, че определението за оставяне без движение на касационната жалба е неправилно, то неговият порок ще бъде установен при обжалване на определението за връщане на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, за да се произнесе взе предвид, че съставът на ВКС е бил сезиран с частна жалба срещу разпореждане от 12.09.2024 г. по т.д. 6085/18 г., САС, с което съдът е оставил без движение касационната жалба на А. Ч. срещу решението по делото. С разпореждането си съдът е дал указание на жалбоподателя в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на касационната жалба, изразяващи се в липса на доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лв по сметка на ВКС, приподписване на касационната жалба от адвокат, както и представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. С оглед предмета на обжалване пред ВКС, настоящият съдебен състав намира, че изводите на състава на ВКС са правилни, съответни на разпоредбата на чл. чл.274, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената норма подлежат на обжалване разпореждания, които преграждат по – нататъшното развитие на делото и разпореждания, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Разпореждането, с което се оставя без движение подадена касационна жалба с указания за отстраняване на констатирани нередовности, на основание чл. 285, ал. 1 от ГПК, е акт, постановен във връзка с нейното администриране. Същият е по движение на делото, респ. не прегражда по – нататъшното му развитие и може да бъде отменен или изменен от постановилия го съд, съгласно чл.253 от ГПК. С оглед на посочените съображения, не е налице хипотезата на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, доколкото обжалваемостта на това разпореждане не е изрично предвидена в закона, като в този смисъл са и мотивите към т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че определението, с което се оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Това тълкуване се отнася и до разпорежданията на въззивния съд, постановени на основание чл. 285, ал. 1 от ГПК. В допълнение, следва да се отбележи, както е посочил в обжалваното определение и съставът на ВКС, че срещу разпореждането, с което касационната жалба е оставена без движение, страната може да се защити чрез обжалване на последващото разпореждане, на основание чл. 286, ал.1, т. 2 от ГПК, за връщане на касационната жалба поради неизпълнение на дадените указания, ако такъв акт бъде постановен. В този случай, ще е допустимо обжалването, на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК. При упражняване на правото на обжалване, на посоченото основание, съдът ще прецени и правилността на разпореждането, с което са дадени указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба, дали са правилни, съответни на действителното положение и на закона, както и дали надлежно са съобщени на касационния жалбоподател. Доводите на частния жалбоподател, изложени в разглежданата частна жалба, за накърненото му право на защита поради посочената необжалваемост на акта, са неоснователни. Същият не е лишен от правото да иска в срока за отстраняване нередовностите на касационната жалба да му бъде продължен срока за това и да формулира искане за освобождаване от държавна такса, което да бъде разгледано от съда. Правото на защита на жалбоподателя ще бъде реализирано, в случай на връщане на касационната му жалба, чрез обжалване на разпореждането на съда за връщане на касационната жалба. В това производство може да се осъществи инстанционен контрол и да се извърши проверка на правилността на указанията на съда. Изложените съображения относно чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК също не са относими към настоящето производство, към което е приложимо правилото, предвидено в чл. 274, ал. 2 от ГПК. Обжалваното пред състава на ВКС разпореждане е акт на Софийски апелативен съд, в качеството му на въззивен съд и подлежи на обжалване съгласно предвиденото в чл. 274, ал. 2 от ГПК. Не може да се приеме, че липсва достъп до касационно производство по вече изложените съображения за предвидена правна възможност жалбоподателят да обжалва акта на въззивния съд, с който евентуално ще бъде върната касационната му жалба. В настоящето производство не може да се разгледат доводите и на двете страни, свързани с приложение на чл. 1-3 от Директива 2004/48/ЕО, доколкото частният жалбоподател е представил доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС. По изложените съображения, настоящият състав приема, че изводите на състава на ВКС са правилни, съответни на тълкуването на чл. 274, ал. 1 от ГПК, съгласно задължителната практика на ВКС. Изводът за липса на право на частна жалба срещу разпореждането, с което е оставена без движение касационната жалба на А. Ч., е правилен и определението следва да се потвърди. Върховният касационен съд на Република България, състав на второ търговско отделение