Определение № 598 от 22.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5259/2016 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. М. В. и К. М. В. (последната се е присъединила към частната жалба на първата) срещу определение № 329/31.10.2016 г., постановено по гр. дело № 4435/2016 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателките за отмяна на влязлото в сила решение № 79/25.05.2015 г. по възз. гр. дело № 137/2015 г. на Ямболския окръжен съд (ЯОС). Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В жалбата (респ. – в молбата за присъединяване към нея) се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. Във връзка с това, обаче, се навеждат единствено доводи и аргументи за неправилност и за недопустимост на влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна са искали жалбоподателките, както и на потвърденото с него първоинстанционно решение, и на определението на ВКС, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, а също – и доводи за нищожност на допуснатата с последното съдебна делба, поради това, че в нея не следвало да участват две от съделителките – К. Д. В. и П. В. А.. Ответниците по частната жалба К. Д. В. и П. В. А. в отговора си излагат становище и съображения за неоснователност на жалбата. Останалите ответници по частната жалба не са подали отговори в срока за това. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Отмяната по реда на чл. 303 – чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК причини, представляващи основанията за отмяна. С изложеното в молбата за отмяна, която е оставена без разглеждане с обжалваното определение, жалбоподателките не са навели никое от тези основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Вместо това, и в молбата за отмяна са поддържани същите оплаквания за неправилност и за недопустимост на влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна е искана, както и на потвърденото с него първоинстанционно решение, и на определението на ВКС, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, а също – и доводи за недействителност на допуснатата с последното съдебна делба, по същите съображения, че в нея не следвало да участват две от съделителките – К. Д. В. и П. В. А.. Така наведените от жалбоподателките пороци на атакуваното, влязло в сила въззивно решение, съставляващи по своята същност касационни оплаквания (основания за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК), не попадат в никоя от хипотезите за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, поради което е недопустимо да бъдат разглеждани в рамките на това извънинстанционно производство по реда на чл. 303 – чл. 309 от ГПК. Като е приел същото в мотивите към обжалваното определение относно недопустимостта на подадената от жалбоподателките молба за отмяна, съставът на ІV-то гр. отд. на ВКС е постановил правилен съдебен акт. Наведените и с частната жалба срещу него, доводи за неправилност и за недопустимост на атакуваното с молбата, влязло в сила въззивно решение, и за нищожност на допуснатата с него съдебна делба, не могат да бъдат разглеждани и обсъждани, и в настоящото частно производство – с оглед преценка правилността, допустимостта и валидността на обжалваното определение на ВКС. По изложените по-горе съображения, същото е правилно, а при извършената служебна проверка се установи, че то е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателките дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по частната жалба К. Д. В. и П. В. А., претендираните и направени от последните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в настоящото частно производство, а именно – сумата 300 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение