Определение № 7646 от 09.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5900/2025 г.

Постъпила е частна жалба от М. С. Д. от гр. София, чрез адв. Павлова, срещу Определение №2476 от 17.03.2025г. по адм. дело №1725/2024г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е върната исковата и молба и е прекратено съдебното производство, образувано по нея. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на първоинстанционния съд, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е върнал исковата молба, респ. е прекратил съдебното производство по нея, първостепенният съд е приел, че с нея по същество се претендира защита по чл.128а ал.1 АПК – обявяване нищожността на Определение №2281 от 11.09.2023г. по адм. дело №1525/2023г. по описа на Административен съд – Бургас, но същата не може да се търси чрез специалната искова защита, тъй като този съдебен акт вече е бил предмет на проверка от по-горен съд. Настоящият състав на касационна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни. В тази връзка с частната касационна жалба се признава, че претендираното за нищожно определение е било предмет на инстанционен контрол, осъществен с Определение №387 от 15.01.2024г. по адм. дело №10035/2023г. по описа на ВАС на РБ. Сочи се обаче, че в рамките на така осъществения контрол съдът няма формирани изводи във връзка с валидността на съдебния акт, поради което се приема, че това открива възможността за една такава проверка и в отделно исково производство. Позовава се на съдебната практика, като сочи Решение №2843 от 17.03.2023г. по адм. дело №5972/2022г. по описа на ВАС на РБ. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че именно в последно цитираното съдебно решение ясно е отбелязано, че искът за прогласяване нищожността на съдебно решение по чл. 128а, ал. 1 АПК е допустимо само тогава, когато съдебното решение е влязло в сила и защитата срещу него по касационен ред вече е недопустима. Когато съдебното решение обаче е било предмет на съдебен контрол, касационният съд служебно, както го задължава нормата на чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК, е извършил проверка първо за неговата валидност. Този въпрос не може да бъде пререшаван чрез предявяване на иск за обявяване на нищожността на същото решение. За да имат правните субекти гаранция за защита срещу нищожен съдебен акт, законодателят изрично е предвидил задължение на горната инстанция да извърши служебна проверка за валидността на съдебното решение. В чл. 128а АПК законодателят не е посочил изрично всички предпоставки за допустимост на иска, поради което те се извличат от действието на процесуалните разпоредби на АПК. В случая прекратителното съдебно определение от 17.03.2025г. по адм. дело №1725/2024г. по описа на Административен съд – Бургас е било предмет на такава проверка от горната съдебна инстанция, която макар и да не е формирала изрични изводи в мотивите на акта си, имплицитно, когато оставя в сила съдебния акт, приема, че той е и валиден. Исковото производство по чл.128а ал.1 АПК не може да замести или да ревизира изводите от една такава осъществена инстанционна проверка, поради което предявяването впоследствие на самостоятелен иск в този смисъл е недопустимо. Консеквентно това обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на атакуваното определение, което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение