Определение № 1396 от 19.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 707/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Г. С., в качеството на пълномощник и процесуален представител на ищците по делото А. В. Г. и Н. В. Г., срещу Определение № 105/ 05. 03.2026г. по гр.д. № 337/2025г., с което Апелативен съд - Варна е оставил без уважение депозирана от настоящите жалбоподатели молба с правно основание чл.64, ал.2 ГПК, с вх. № 347/19.01.2026г., за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба срещу постановеното по делото Решение № 269/07.11.2025г. Оплакванията в частната жалба са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение поради нарушение на принципа за справедливост и достъп до съд, липсата на обоснованост и несъобразяване с практиката на ВКС по въпроса за обстоятелствата, които съставляват основание за възстановяване на срок. Ответникът по частната жалба ЗД “Евроинс“АД, ответник в производството, депозира писмен отговор, с който оспорва частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е установил, че молбата за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба е основана на твърдението, че на 10.01.2026г. се е родило дете на адвоката на страната, майката на детето е била приета по спешност в лечебно заведение, където й се е наложил продължителен престой до 17.01.2026г. След преценка на представената към молбата епикриза, издадена от лекуващ лекар, въззивният съд е намерил, че хронологията на изложените от молителя факти не притежават характеристиките на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. За да направи този извод съдът се е позовал на практика на ВКС, съответно цитирана, според която „особени непредвидени обстоятелства“ са само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса /напр. природни бедствия, социални катаклизми, внезапно тежко заболяване, смърт и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени/. Освен това, препятствието трябва да не е краткотрайно и да продължава почти през целия период на течение на срока, съответно да бъде единствената причина за пропускането му. Изложено е, че в случая едномесечният срок за обжалване на въззивното решение, връчено на страната на 10.12.2025г., е изтекъл на 12.01.2026г., след съобразяване, че 10.01.26г. е неприсъствен ден /събота/. Видно от епикризата, детето е родено на 10.01.2026г. в 14.20 часа, като вероятният термин за раждане /ВТР/ е бил определен на 08.01.2026г. С оглед на тези данни, въззивният съд е приел, че случилото се два дни след термина раждане не прави неочаквано щастливото събитие. Посочено е, че липсват описание в молбата и данни в доказателствата, каквито са твърдяните от молителя усложнения в бременността на майката, както и кога същите са настъпили, а също и кога тя е постъпила в неонатологичното отделение, за да се прецени, дали е преди или след определения ВТР. С оглед на гореустановеното, въззивният съд е приел, че в случая раждането на детето не може да бъде квалифицирано като непредвидимо и непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. За непредвидими, според съда, не могат да се определят и продължителните почивни дни, съвпадащи с коледно-новогодишните празници, които са официални празнични дни / чл.154 КТ/. В допълнение, след съобразяване, че процесното решение е постановено на 07.11.2025г., а видно от данните по електронното дело с молба от 10.11. 2025г. адв. С. е поискал издаване на изпълнителен лист, е преценено, че може да се направи обосновано предположение, че страната се е запознала месец преди официалното връчване на решението със съдържанието на съдебния акт. Частната жалба е неоснователна. Апелативен съд - Варна правилно е установил релевантните за спора факти, че въззивното решение е обявено на 07.11.2025г. и че едномесечният срок за касационното обжалване, считано от връчването му на ищцовата страна на 10.12.2025г., е изтичал на 12.01.2026г. В срока по чл.64, ал.3 ГПК с молба вх. № 347/19.01.2026г. процесуалният представител на ищците адвокат Г. С. е поискал възстановяване на срока за касационното обжалване на решението, пропуснат от него поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В тази връзка последният е посочил, че на 10.01.2026г. му се е родило дете; раждането е било оперативно и по спешност поради настъпили усложнения в крайната фаза на бременността, наложили по-продължителен престой в болничното заведение, както за детето, така и за майката; до изписването им на 17.01.2026г. бил ангажиран с ежедневно подпомагане на родилката в болничното заведение, което обективно още от 08.01.2026г. му препяствало осъществяването на служебни ангажименти от всякакъв характер. Наред с това е посочено, че предхождащият период е бил с продължителни почивни дни, съвпадащи с коледно - новогодишните празници. От представената с молбата епикриза, издадена от МК“Д-Р Щ.“, София, е видно, че за ВТР е посочена датата - 08.01.2026г., детето е родено на 10.01.2026г. и е изписано „клинично здраво“ на 17.01.2026г. след проведено антибиотично лечение. Видно от протокола от проведеното по молбата за възстановяване на срока съдебно заседание от 18.02.2026г. адв. С. е посочил, че майката е била след секцио, а детето – в кувьоз, което не се установява от данните в епикризата по отношение на новореденото. Освен това, в хода по същество адвокатът е посочил, че по празничните дни е работил по касационни жалби по друго дело и е бил в невъзможност да изготвя каквото й да е било друго. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира следното от правна страна: Преценката на въззивния съд, че настъпилото в края на срока за подаване на касационната жалба раждане на детето, доколкото същото е след датата на определения вероятен термин за това, е събитие, което не представлява особено непредвидено обстоятелство, се споделя изцяло от настоящия състав на ВКС. Изведените от практиката на ВКС критерии за квалифициране на обстоятелствата по чл.64, ал.2 ГПК като „особено непредвидени“ са съобразени от съда при преценка на фактите, с които страната е обосновала искането за възстановяване на срока, а именно – да са възникнали внезапно и неочаквано за страната /в случая за процесуалния представител/, да са от такова естество, че обективно да са препятствали изпълнението на обвързаното със срок процесуално действие и да са били непреодолими за страната, въпреки проявената от нея добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса, както и да са единствената причина за пропускането му. Неоснователно в тази връзка е оплакването в частната жалба за несъобразяване от съда с практика на ВКС, според която не само личното заболяване на страната, но и събития в семейния и професионалния кръг на адвоката, които са извън неговия контрол, съставляват основание за възстановяване на срока. Обективираната от съда в случая правна воля е не за отричане необходимостта от съпътстващите раждането грижи от страна на другия родител, които да се признаят за непредвидено и непреодолимо обстоятелство, а за липсата на данни за нуждата и полагането на такива през целия период на течение на едномесечния срок. Освен това, за друга част от едномесечния срок страната се позовава на дългите новогодишни празници, които и доколкото законодателят не е изключил от периода на течение на срока и са предварително известни като дати, правилно не са приети от състава на апелативния съд като непредвидими обстоятелства. Следва да се отчете и заявеното от адв. С. в проведеното открито съдебно заседание, че по празничните дни е работил по касационни жалби по друго дело и е бил в невъзможност да изготвя каквото и да е било друго, което е в противоречие с твърденията в молбата по чл.64, ал.2 ГПК. С оглед на това, оплакванията в частната жалба за проявен от съда формалистичен подход и неосигурен достъп до съд са неоснователни. Подаването на бланкетна касационна жалба именно с цел спазване на преклузивния срок, каквато е обичайната практика при недостиг на време, е възможност, представляваща положена грижа за добро водене на процеса, за каквато в случая няма данни по делото. Изводите досежно информираността на адвокат С. за сържанието на решението преди връчването му са изложени в допълнение, поради което нямат самостоятелно за изхода на спора правно значение. По гореизложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди. С оглед изхода на спора частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение