Решение № 1226 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2472/2024 г.

Решение № 1226 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2472/2024 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. С. Р., ЕГН [ЕГН] срещу въззивно решение № 818 от 21.06.2024 г. на ОС-Пловдив по въззивно гражданско дело № 1202/24, с което е отменено решение № 734/20.02.2024 г. на Пловдивски районен съд, XIV граждански състав, постановено по гр. дело № 7396/2023 г., като вместо това е постановил друго, с което е бил осъден Д. С. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 11 да заплати на "Райд Шеър България" ЕАД, с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район К. село, [улица], ет. 4 сумата от 1500 лева - неустойка по т. 9 от списъка на неустойките, представляващ приложение № 1 към договор за наем на превозни средства от 30.06.2021 г.; сумата от 350 лева неустойка по т. 10 от списъка на неустойките, представляващ приложение № 1 към договор за наем на превозни средства от 30.06.2021 г., както и сумата от 5 482. 50 лева неустойка по т. 20 от списъка на неустойките за периода от 15.08.2021 г. до 11.11.2021 г., представляващ приложение № 1 към договор за наем на превозни средства от 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба в съда на 25.05.2023 г. до окончателното погасяване на вземанията.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост, необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на обжалваното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи следните групи въпроси като правни такива и явяващи се от значение за изхода по спора:

1. Следва ли въззивният съд да извърши служебно проверка за допустимост на решението, респективно за наличието на процесуални предпоставки за предявяване на иска?; Наличието на надлежна представителна власт абсолютна предпоставка за допустимост на иска ли е?; За наличието на представителна власт съдът служебно ли следи?; Наличието на надлежна представителна власт условие е ли е за валидност на извършените от представителя процесуални действия? 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото, да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да формира изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка?; 3. Следва ли ищецът да е изрядна страна по двустранен договор, за да има правото да претендира неустойка и допустимо ли е неизрядна страна по двустранен договор, която не е изпълнила задълженията, произтичащи от договора, да претендира заплащане на неустойка; 4. При направено оспорване ползва ли се с доказателствена сила частен документ, който не носи подписа на страната, която го е оспорила и в този случай чия е тежестта на доказване истинността на документа? Ползва ли се с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК частен документ, който не е подписан от страната, която го оспорва? Допустимо ли е съдът да постанови решение, позовавайки се на документ, изготвен от трето, неучастващо в процеса лице, без подпис и печат, оспорен от насрещната страна на основание чл. 193, ал. 1 ГПК и без да е доказана истинността на документа от представилата го страна, съгласно чл. 193, ал. 3 изр. 2 ГПК ?

По така формулираните въпроси се сочат и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, а именно- разрешени са в противоречие с посочените решения на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а третият и четвъртият- се явяват от значение за точното приложение на закова и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор на същата, в която е развил становища за липса на основание за допускане на касационно обжалване, съответно-неоснователност на самата КЖ..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска за заплащане на неустойка по т. 20 от списъка на неустойките е над 5 000 лева / цената е в размер на 5 482, 50 лева/, намира, че касационната жалба само в тази част е допустима, редовна и подадена в срок.

По отношение въззивното решение в частите, с които съдът се е произнесъл по претендираните неустойки в размер на: 1. 1500 лева –неустойка по т. 9 от списъка на неустойките, уговорена като дължима, в случаите, когато реалните щети на наетия автомобил надвишават платеното обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка и 2. 350 лева-по т. 10 от списъка на неустойките –приложение № 1 от Договора за отдаване под наем на МПС, въззивното решение не подлежи на касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед на това, че цените на тези искове са под съответния минимум и основанията, за които са уговорени нямат връзка едни с други и с иска за неустойка по т. 20 от списъка-приложение 1.

За да постанови обжалваното решение, в подлежащата на касационно обжалване, част съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Между страните по делото "Райд Шеър България" ЕАД, действаща с търговско наименование "Спарк" и ответника Д. Р. на 30.06.2021 г. е сключен договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги /. Съгласно чл. 4. 3 от договора, ако през периода на използване на превозното средство, то бъде увредено или унищожено, наемателят се задължава да възстанови всички преки щети, които не са възстановени от застрахователя; както и да заплати предвидените в Приложение № 1 към договора неустойки, както и възстановяване на всички вреди, настъпили за наемодателя, вследствие на неизпълнението. Според чл. 1. 4 от договора, неразделна част от него са Общи условия и Приложение № 1 - списък на неустойки /, със съдържание на което наемателят се съгласява безусловно.

Видно от свидетелството за регистрация на МПС л. а. Хюндай К. с рег. [рег. номер на МПС] е собственост на "БАКБ Файненс" ЕАД София, а "Райд Шеър България" ЕАД е лице, което може да използва автомобила по силата на право различно от това на правото на собственост.

Видно от приложените по делото справки от GPS системата за дистанционно наблюдение /, които не са оспорени от ответника, на 15.08.2021 г. в 00: 48 ч. последният е запазил през мобилно приложение, лек автомобил Хюндай К. с рег. [рег. номер на МПС], като автомобилът е стартиран в 00, 48, 04 часа. Съгласно ценоразписа на ищцовото дружество наема на ден за л. а. "Хюндай К. 40" е 85 лева за работен ден, а за уикенди и празнични дни е 90 лева на ден.

Видно от протокол за ПТП с пострадали лица № 433 издаден от МВР Пловдив /л. 54 на 15.08.2021 г. в 01: 40 часа в [населено място] е настъпило ПТП с лек автомобил Хюндай К. с рег. [рег. номер на МПС], управляван от ответника Д. С. Р. с още две МПС - полицейски патрулен автомобил л. а. Шкода Рапид с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Дирекция УССД МВР, паркиран и л. а. Пежо 307 СВ рег. [рег. номер на МПС], спрян за проверка. Видно от протокола, ответникът –водач на наетия автомобил Д. Р. е проверен за алкохол и наркотици, като и на двата теста е дал отрицателен резултат. В резултат на удара са пострадали и двама служители на полицейския патрул, които са били извън колата и са извършвали полицейска проверка. Според протокола причините за ПТП са че участник № 1 /ответника Д. Р. / губи контрол над автомобила и блъска паркирания в дясно на пътното платно участник № 2 /полицейския автомобил/, в следствие на което той отскача и блъска третия автомобил и пешеходците-полицаи стоящи до него. На местопроизшествието са били дошли веднага и служители на ищцовото дружество, които са направили снимки на произшествието и са изготвили доклад. На същия ден 15.08.2021 г. било започнало досъдебно производство № 82/2021 г. по описа на сектор "РПТ" - [населено място] / /. Полицейското производство е започнало с протокола за оглед на местопроизшествие /, с който органите на досъдебното производство са иззели като веществено доказателство и процесния лек автомобил Хюндай К. с рег. [рег. номер на МПС]. Разпитан като свидетел по това досъдебно производство ответникът Д. Р. е признал вината си за настъпилото ПТП, като го е обяснил с това, че по време на управление на процесния автомобил е започнал да набира паролата си за отключване на мобилния си телефон, защото спътника му трябвало да се обади на майка си и така е загубил контрол над автомобила, който е завил на дясно и се е блъснал в полицейския автомобил. Процесният лек автомобил е върнат на 11.11.2021 г. на ищцовото дружество от органите на досъдебното производство.

За настъпилите материални щети по лек автомобил Хюндай К. с рег. [рег. номер на МПС] е направено уведомление за щетите под № 4011512105877 пред застрахователя ДЗИ Общо застраховане ЕАД по застраховка Каско. Извършен е на 18.08.2021 г. опис-заключение на щетите по щета № 4011512105877 по процесния лек автомобил от застрахователя. С фактура № [ЕГН]/24.03.2022 г ищецът "Райд Шеър България" ЕАД е платил на "Индустриал К. Ко" ЕАД София сумата от 31 474, 69 лева с ДДС за ремонт на процесния автомобил рег. [рег. номер на МПС], по щета 44011512105877. Ремонтираният автомобил е предаден на 22.03.2022 г. на основание на договор за извършване на автосервизни услуги между застрахователя ДЗИ Общо застраховане ЕАД и "Индустриал К. Ко" ЕАД София. От извлечението на счетоводството на ищеца на 08.04.2022 г. на "Райд Шеър България" ЕАД са приведени само 24 228, 91 лева от ДЗИ Общо застраховане ЕАД за щета 44011512105877 по автомобил СВ 5220 РВ.

Въззивният съд, на база така изложените обстоятелства, е приел, че между страните на 30.06.2021 г. е бил сключен договор за наем на МПС по смисъла на чл. 45 от ЗЗП. Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 10-12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. - за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Законът въвежда три форми на електронния подпис - обикновен, усъвършенстван и квалифициран. В случая, според приетото от съда, регистрацията в мобилното приложение на ищеца несъмнено представлявала електронно изявление (доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията - интернет), с възможност за тяхното възпроизвеждане, т. е. сключеният по описания начин договор за наемане на превозни средства представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление. Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ във вр. с 3, т. 11 и 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис - съдържанието му включва посочване на страните по договора като автори на документа с данни за тяхната самоличност, данни за контакт и предоставяне на данни от свидетелството за управление на МПС, с което потребителят удостоверява, че е правоспособен водач. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор е налице клауза в чл. 2. 4, с която страните заявяват изрично, че сключването на настоящия договор и потвърждаването на ОУ по електронен път има същите правни последици като саморъчен подпис. Поради изложеното следва да се приеме, че с попълването на лични данни и предоставяне на данни от свидетелството си за управление на МПС ответникът е станал страна по договор от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП с предмет: отдаване под наем на превозно средство.

По отношение на неустойката по т. 20 от списъка с неустойки съдът е изследвал веригата от причинни и следствия от средата, като причината за изземване на превозното средство за извършване на процесуално-следствени действия е ПТП, а причината за него е виновното поведение на водача на лекото превозно средство, при което доверителят на жалбоподателя е бил лишен от възможност да го ползва за продължителен период от време, като се сочи, че ищецът може да избира как и за какъв период от време да претендира неустойка, като периодът не влияе на наличието и липсата на основание за начисляване на тази неустойка. Съгласно чл. 109 НПК веществени доказателства се събират и преценяват суверенно от органите на досъдебното производство, като преценката за наличието на тези предпоставки е на компетентните разследващи органи и ответникът не би могъл да им влияе по някакъв начин. Според съда, по тази логика и ищецът не би могъл да им влияе по някакъв начин. Практиката, според въззивния състав, сочела, че органите на досъдебното производство не вземат решение за връщане на веществени доказателства, преди да са приключили разследването си и да са предали делото на съответния прокурор. Според въззивния съд, причината за това отнемане на лекия автомобил, е бил именно фактът, че ответникът е причинил ПТП с това МПС. Ето защо за това лишаване от възможността да се ползва актива в съответствие с предназначението му се дължи от наемателя неустойка по т. 20 от списъка с неустойки. Размерът на неустойката е договорен между страните на 75 % от приложимата дневна наемна цена от 85 лева е в размер на 5 482, 50 лева.

Съгласно т. 1 от ТР № 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

По отношение на формулираните от касатора въпроси, то настоящият състав на ВКС Първо т. о. счита, че първите само три са относими към произнасянето на въззивния съд относно спора за дължимостта на неустойка по т. 20 от списъка-приложение № 1.

Първият въпрос е формулиран във връзка с твърдение за недопустимост на съдебното решение, доколкото исковата молба е била подадена от адвокат С. Р. Т., преупълномощена от Адвокатско дружество "П., А. и партньори". Към исковата молба е приложено пълномощно, по силата на което С. В. С. в качеството си на изпълнителен директор на дружеството - ищец "Райд Шеър България" ЕАД е упълномощил посоченото адвокатско дружество с определени в пълномощното права, В т. 6 от пълномощното изрично е посочено, че на адвокатското дружество е дадено право да преупълномощава и други лица с правата по пълномощното като изрично упълномощителя е ограничил представителната власт като е посочил кръга от лица, които могат да бъдат преупълномощени, а именно - адвокати, младши адвокати от същото адвокатското дружество. Преди всичко следва да се отчете, че доколкото не са нарушени императивните правила в чл. 32-34 ГПК за представителство в гражданския процес по пълномощно не може да става въпрос за порок, водещ до ситуация на липса на надлежно представляване на страната-ищец в настоящия процес, като процесуална предпоставка за съществуване и упражняване на правото на иск. Процесуалният представител на ищеца по делото е лице, упражняващо адвокатска професия, а представителната му власт се основава на волеизявление на страната в лицето на изпълнителния директор на дружеството - ищец "Райд Шеър България" ЕАД, с което последното е упълномощило посоченото адвокатско дружество с определени в пълномощното права, с които е бил преупълномощен процесуалния пълномощник на същата страна. Дори да се приеме, че с преупълномощаването от адвокатско дружество "П., А. и партньори" на адвокат С. Р. Т., е нарушено изискването в пълномощното, дадено от страната на адв. дружество, за ограничаване на възможността за преупълномощаване до кръга от лица адвокати, младши адвокати от същото адвокатското дружество, то неспазването на това ограничение, би могло да е от значение във вътрешните отношения по мандатното правоотношение, но е без значение за редовността на извършените процесуални действия по отношение на насрещната страна по спора. Ето защо, не е налице порок, водещ до липса на надлежно представляване на страната-ищец в настоящия процес, съотв. до липса на право на иск. Отделен е въпросът, че дори и в случаи на мнимо упълномощаване, то на това може да се позовава само мнимо представлявания-арг. от ТР № 5/2014 на ОСГТК на ВКС -т. 3, изр. последно.

Вторият въпрос е във връзка оплакване, че във въззивното решение съдът е бил приел, че ответникът не е бил оспорил факта, че е сключил договор в електронна форма с дружеството – ищец и не е разгледал и изложил съображения във връзка с възраженията на ответника за липса на договорно правоотношение. Така формулираният въпрос съдържа твърдения, които не съответстват на съдържанието на мотивите на обжалвания въззивен акт: Съдът се е позовал изрично на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., за да обоснове, че е налице словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 10-12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. - за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В случая, според приетото от съда, регистрацията в мобилното приложение на ищеца несъмнено представлявала електронно изявление, доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията - интернет), с възможност за тяхното възпроизвеждане, т. е. сключеният по описания начин договор за наемане на превозни средства представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление-документът е подписан с обикновен електронен подпис - съдържанието му включва посочване на страните по договора като автори на документа с данни за тяхната самоличност, данни за контакт и предоставяне на данни от свидетелството за управление на МПС, с което потребителят удостоверява, че е правоспособен водач. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор е налице клауза в чл. 2. 4, с която страните заявяват изрично, че сключването на настоящия договор и потвърждаването на ОУ по електронен път има същите правни последици като саморъчен подпис. Поради изложеното следва да се приеме, че с попълването на лични данни и предоставяне на данни от свидетелството си за управление на МПС ответникът е станал страна по договор от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП с предмет: отдаване под наем на превозно средство.

Третият въпрос се основава на твърдение, че ищецът не е предоставил писмени доказателства, че връчил на ответника уведомления за претенциите си по неустойките, /което го прави неизрядна страна/, но въпреки това в пълно противоречие с тези изводи, съдът бил приел, че претендираните неустойки се дължат. По този въпрос, изложеното несъответствие, касаещо предходния въпрос се отнася и до настоящия: С връчването на препис от ИМ по спора ответната страна е била пределно ясно уведомена за съдържанието на претенциите на ищеца за неустойките.

Последният четвърти комплексен въпрос се отнася до оспорване на съдържанието на представената с ИМ фактура във връзка с основанието на претенцията от 1500 лева –неустойка по т. 9 от списъка на неустойките, уговорена като дължима, в случаите, когато реалните щети на наетия автомобил надвишават платеното обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка и следователно не е обуславящ за разрешаването на спора по сумата от 5 482. 50 лева неустойка по т. 20 от приложение 1.

По изложените съображения, липсва установяване на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация- формулиран от страната правен въпрос от значение за изхода по спора, поради което ВКС не дължи произнасяне по допълнителните селективни критерии по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС, Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 818 от 21.06.2024 г. на ОС-Пловдив по въззивно гражданско дело № 1202/24, В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 734/20.02.2024 г. на Пловдивски районен съд, XIV граждански състав, постановено по гр. дело № 7396/2023 г., като вместо това е постановил друго, с което е осъдил Д. С. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 11 да заплати на "Райд Шеър България" ЕАД, с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район К. село, [улица], ет. 4 сумата от 5 482. 50 лева неустойка по т. 20 от списъка на неустойките за периода от 15.08.2021 г. до 11.11.2021 г., представляващ приложение № 1 към договор за наем на превозни средства от 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба в съда на 25.05.2023 г. до окончателното погасяване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, КЖ от страна на пълномощника на Д. С. Р., ЕГН [ЕГН] срещу въззивно решение № 818 от 21.06.2024 г. на ОС-Пловдив по въззивно гражданско дело № 1202/24 в останалата част.

Определението по втория диспозитив подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част е окончателно.