Определение № 4338 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3684/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Т. Д. У., чрез адв. С. Лазов срещу Определение №1431/13.02.2025 г. по адм. дело №120/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас /АС – Бургас/, с което е оставена без разглеждане жалбата против Мълчалив отказ на Зам. - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ да се произнесе по подаденото от нея заявление като земеделски производител за подпомагане за кампания 2023 г. с УРН [номер] и УИН [номер] по различни мерки и схеми. Наведени са доводи за неправилност на определението. Поддържа се, че към датата на подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ – 22.01.2025 г., на страницата на ДФЗ не е фигурирало уведомително писмо /УП/ по мярка 11“Биологично земеделие“ за кампания 2023. Същото е „качено“ впоследствие и жалбоподателката го е изтеглила на 04.03.2025 г. Поради извършената през месец февруари 2025 г. от ДФЗ промяна във функционалностите на системата за електронни услуги е възможно да са се появили нови невидими преди това документи за бенефициентите. Моли да се направи справка /да се изиска доказателство/ от ДФЗ дали УП е било достъпно за бенефициента преди 22.01.2025 г. На основание чл. 43 от АПК декларира, че направената от нея справка и представена пред първоинстанционния съд към дата 22.01.2025 г. не съдържа „качено“ уведомително писмо за изтегляне. Ако е било качено нямаше да обжалва мълчалив отказ, уведомителното писмо. ДФЗ не й е издало уведомителни писма в законовия срок по останалите 2 интервенции, по които й е наложило санкции: ИПК и ОПДУ за кампания 2023 г. Издаването на уведомителни писма е обвързано със срок съгласно чл.28, ал.2 от ЗПЗП, който за кампания 2023 г. е 31.12.2024 г. Моли да се отмени определението и да се върне делото за разглеждане по същество. Ответникът - Зам. - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Представена е в първата съдебна инстанция разпечатка от системата за електронно уведомяване /СЕУ/, от която е видно, че издаденото от ДФЗ уведомително писмо е „качено“ на 18.11.2024 г., но частната жалбоподателка не го е изтеглила. Действително новосъздадената норма на чл.28, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ въвежда срок в рамките на който следва да бъдат издадени уведомителните писма, с които ДФЗ отказва изцяло или частично безвъзмездна финансова помощ на регистрираните земеделски производители, като за интервенциите по чл.52, ал.1, т.1 по Закона за подпомагане на земеделските производители този срок е до 31 декември на годината, следваща годината но подаване на заявлението за подпомагане /в случая 31.12.2024 г. за кампания 2023 г./. Предвидено за кампания 2023 г. е изключение в §12, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, съгласно което уведомителните писма се издават в срок от 7 месеца от влизане в сила на този закон, като срокът не е изтекъл към настоящия момент. Моли да се остави в сила определението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателката. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С Определение №1431/13.02.2025 г. по адм. дело №120/2025 г. на АС - Бургас е оставена без разглеждане жалбата на Т. У. против Мълчалив отказ на Зам.- изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе с уведомително писмо за извършена оторизация и извършено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие", от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020, за кампания 2023 г. с УРН /Уникален регистрационен номер/ [номер] И УИН /уникален идентификационен номер/ [номер]. Първоинстанционният съд е приел, че видно от постъпилата от ответника молба-становище, ведно с приложения, след извършена проверка и направена справка в Системата за електронни услуги се установява, че Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 е „качено“ в тази система на 18.11.2024 г., но не е изтеглено от бенефициента У. с УРН [номер]. Позовал се е на чл.37, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, според който Разплащателната агенция /РА/ извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл.11а, ал.1, т.1 по заявленията за подпомагане. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗПЗП, РА проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37. Съдът се позовал и на чл.10б, ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г., ДФЗ – Разплащателна агенция /ДФЗ - РА/ уведомява кандидата с уведомително писмо за извършените оторизация и плащания по схемите и мерките по чл.1 по реда на АПК. Съдът е направил извод, че административното производство следва да приключи задължително с издаване на изричен акт – уведомително писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно наложените намаления и/или санкции. Приел, че преди приключване на всички административни проверки по подадените заявления за подпомагане, по които проверки не е определен срок за извършването им, изричен акт не може да бъде постановен, защото той е в резултат на автоматични проверки извършвани чрез интегрираната информационна система и проверките на място. От друга страна съдът е приел, че що се касае до издаденото уведомително писмо, то не е обжалвано пред него и оспорването му би се явило преждевременно, тъй като срокът за оспорването му не е започнал да тече, а и жалбоподателката разполага с възможността по чл.81, ал.1 от АПК да оспори акта по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. Съдът е приел, че не е формиран мълчалив отказ от страна на административния орган, който да подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което на основание чл.159, т.1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Административният съд не е взел предвид и обсъдил представената от частната жалбоподателка справка, представляваща екранна снимка от 22.01.2025 г. от Системата за електронни услуги /ДФЗ – СЕУ/ на лист 4 по адм. дело №120/2025 г., съгласно която в графа Уведомителни писма за Т. Д. У. не фигурира издадено уведомително писмо за кампания 2023 г. Тази разпечатка е със съответен формат и обозначения, поради което необосновано не е взета предвид и обсъдена от първоинстанционния съд, който е разгледал и цитирал в мотивите на определението си само справката, представена от ответника. Първоинстанционният съд е следвало при наличие на такова несъответствие в данните от двете справки да изиска цялата административна преписка по подаденото заявление за подпомагане от Т. У. за кампания 2023 г., да анализира всички доказателства относно проведеното административно производство, извършените от ДФЗ проверки /автоматизирани и на място/, издаденото уведомително писмо и начина на съобщаването му на У., след което да извърши преценка относно наличието на мълчалив отказ по подаденото заявление, респективно за допустимостта на подадената жалба. Съдът е следвало да изиска от ответника да представи допълнителни доказателства, а при необходимост и да назначи Съдебно - техническа експертиза/СТЕ/ за изясняване на несъответствията в данните относно уведомяването: дали и кога е „качено“ уведомителното писмо в профила на жалбоподателката. Не са разгледани и твърденията на жалбоподателката относно непроизнасянето от органа по отношение на заявеното подпомагане по някои програми, на какво се дължи, направени ли са проверки и какви са резултатите от тях. В случай, че за съда е било неясно дали жалбоподателят търси съдебна защита от уведомително писмо или от мълчалив отказ е следвало да остави жалбата без движение, но не и да прекратява делото. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 АПК, мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административния орган е следвало да се произнесе. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗПЗП/Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., нов - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г./ комуникацията между ДФЗ и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на ДФЗ, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги /СЕУ/ по чл.30, ал.2, т.6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. В случая, по отношение на подаденото заявление е приложима и специалната разпоредба на чл.28, ал.2 от ЗПЗП/Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г./, според която индивидуалните административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл.52, ал.1, т.1, се издават в срок до 31 декември на годината, следваща годината на подаване на заявления за подпомагане. Съгласно чл.28, ал.3 от ЗПЗП/Нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г./ когато индивидуалният административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл.52, ал.1, т.1 и 2, не бъде изтеглен в срок до 6 месеца от публикуването му в СЕУ, актът се счита за връчен. В чл.52, ал.1, т.1 от ЗПЗП/Нов - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г./ е предвидено, че за подпомагане по интервенциите, включени в Стратегическия план, Държавен фонд "Земеделие" или Управляващият орган на Стратегическия план предоставя на бенефициентите безвъзмездна финансова помощ чрез: 1. директно подпомагане по включените в Стратегическия план интервенции по дял III, глава II от Регламент /ЕС/ 2021/2115 и плащания по интервенциите по чл. 70, 71 и 72 от същия регламент. Съгласно чл.52, ал.5 от ЗПЗП, когато производствата по ал.1 се провеждат в СЕУ, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва по реда на чл.28. Системата за електронно управление е уредена детайлно в глава седма „Система за електронни услуги“ от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредбата/. Според чл.30, ал.1 от Наредбата (Нов - ДВ, бр.11 от 2021 г., в сила от 09.02.2021 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2023 г., в сила от 21.07.2023 г.), Системата за електронни услуги съдържа данни и възможност за: 1. идентификация на лица, площи и животни; 2. визуализация на геопространствени обекти; 3. визуализация на оперативна информация по заявени схеми, мерки и интервенции за подпомагане; 4. връчване на издадени индивидуални административни актове; 5. генериране на общи и специфични електронни документи; 6. подаване на заявления за подпомагане и искания за плащане по интервенциите, включени в Стратегическия план, съгласно чл.52, ал.3 от ЗПЗП; 7. осъществяване на комуникация между органите по чл.52, ал.1 от ЗПЗП и кандидатите или бенефициентите по отношение на подпомагането. В чл.32, ал.1 от Наредбата е предвидено, че в СЕУ се записват и съхраняват в цифров вид данни за всяка операция по съответната интервенция от Стратегическия план, необходими за мониторинга, оценката и финансовото управление, включително данни за отделните участници в операциите, и когато е приложимо, подаването на заявлението за подпомагане и искането за плащане. Предвид цитираните разпоредби и спецификата на СЕУ, за изясняване на фактическата обстановка административният съд следва да изясни въпросите относно публикуването на уведомителното писмо и уведомяването на жалбоподателката, както и различията в представените от страните справки, като служебно назначи СТЕ от експерт със специални познания. След анализ и уточняване на установените факти, съдът следва да прецени приложим ли е към случая и §12, ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП/Обн. - ДВ, бр.85 от 2024 г., в сила 08.10.2024 г./ предвиждащ, че индивидуалните административни актове за кампания 2023 г., с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл.52, ал.1, т.1, се издават в срок от 7 месеца от влизането в сила на този закон. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение на основание чл.229, ал.1, т.1 от АПК