Определение № 6648 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5404/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. В. С. от [населено място], [улица]срещу Определение №1287 от 21.04.2026 г. на Административен съд (АС) – Плевен по адм. дело №638/2025 г. С обжалваното определение е отказано възобновяване на съдебното производство по адм.д. №638/2025 г. на АС – Плевен, по Молба, вх. №2023 от 30.03.2026 г. на С. В. С.. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, поради нарушения на материалния закон. Твърди, че три от петте наказателни постановления (НП), послужили като основание за издаване на оспорваната заповед, са отменени със съдебни решения, две от които са влезли в сила. За отмяна на заповедта е необходимо да бъде отменено едно от посочените в нея НП. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Плевен не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред АС – Плевен е образувано по жалба на С. В. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №25-0938-000238 от 12.06.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Плевен, с която му е приложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. По молба на С., с протоколно определение от 25.11.2025 г. по адм.д. №638/2025 г., АС – Плевен, на основание чл. 154а, ал.1, т. 4 АПК, е спрял производството по делото до приключване с окончателен съдебен акт на производствата по АНД №1420/2025 г. на Районен съд (РС) – Плевен, по АНД №1479/2025 г. на РС – Русе, по АНД №1480/2025 г. на РС – Русе, по АНД №1494/2025 г. на РС – Русе и АНД №224/2025 г. на РС – Левски. На 30.03.2026 г. е подадена молба от С. за възобновяване на съдебното производство по адм.д. №638/2025 г. на АС – Плевен. За да откаже да възобнови производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 154а, ал.3 АПК, тъй като не са приключили с окончателен съдебен акт, всички съдебни производства, приети за преюдициални за настоящия правен спор. Определението е правилно. В съответствие § 40 от ПЗР към ЗИДАПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.), неприключилите производства пред административния орган и пред съд до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Делото пред първоинстанционния съд е образувано преди влизането на закона, поради което неправилно първоинстанционният съд е приложил чл. 154а, ал.3 АПК, но това не се отразява на законосъобразността на обжалваното определение, тъй като разпоредбата на чл. 154а, ал. 3 АПК е с почти идентично съдържание на чл. 230, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно чл. 230, ал.1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3 - 6 и сам взема необходимите мерки. В случая пречките за движение на делото не са отстранени. По делото е постановено определение за спиране на съдебното производство, което е влязло в сила. Независимо, че са приключили част от посочените в диспозитива на определението за спиране съдебни производства, то не са приключили всички, посочени в определението, съдебни производства и то с окончателен съдебен акт. Доколкото делото е спряно до приключване на всички съдебни производства, посочени в определението за спиране, не са отпаднали пречките за движение на делото. Доводите на жалбоподателя, свързани с последиците за отмяна на едно от посочените НП са относими към законосъобразността на оспорваната заповед, но не и към настоящото производство, в което следва да се изследва единствено фактът, дали са отпаднали пречките за движение на делото, които са посочени във влязлото в сила определение за спиране. По тези съображения и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение