Определение № 139 от 04.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 237/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И. В. срещу определение № 60231/26.11.2021г. по т.д. № 140/2021 г. на ВКС, II т.о., с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими на осн.чл.48, ал.1 ЗМТА предявените от частната жалбоподателка срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, искове за прогласяване за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА на арбитражно решение № 167 от 26.02.2010г. по вътрешно арбитражно дело № 167/2010г. на арбитър Б. Г., евентуално за неговата отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение, тъй като необосновано е прието, че видно от съдържанието на обратната разписка поканата за доброволно изпълнение е била връчена с това съобщение. Отделно счита, че покана за доброволно изпълнение няма как да се връчи по пощата, а само лично от съдебния изпълнител. Същата покана не съдържа упоменаване на арбитражното решение. Не се установява заедно с поканата да е било връчено и копие от изпълнителен лист. Не е ирелевантно обстоятелството, че поканата е била връчена на лице без представителна власт. Счита за допустимо и достатъчно с гласни доказателства да се установи фактът на пребиваване на жалбоподателката във Великобритания към датата на връчване на поканата. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на състава за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва основателността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Производството по т.д.№ 140/2021г. на ВКС, II т.о. е било образувано по исковете по чл. 47, ал. 2 и чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА. Съставът на ВКС е приел, че същите са процесуално недопустими, тъй като са предявени след изтичане на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА преклузивен тримесечен срок. Последният започва да тече от деня, в който молителят е получил решението, а в хипотезата, когато страната не е получила препис от решението, за начало се счита моментът, от който тя е уведомена за постановяването му. Съставът на ВКС е обсъдил приложеното по изп.дело № 20128480400778/2012г. на ЧСИ Р.А. известие за доставяне и е приел, че с оглед отбелязване в съдържанието на същото е било удостоверено от длъжностното лице – куриер връчването на покана за доброволно изпълнение по изп.дело на ЧСИ А. на В. Ваклирова на 28.12.2012г. чрез лицето, което е получило съобщението – нейната дъщеря Б. Ч.. Не е бил оспорен подписът на последната върху известието. Съдът е приел, че връчването на ПДИ по пощата е редовен на осн. чл.44, ал.2 ГПК способ за връчване. Спазени са били всички изисквания на Общите правила за връчване на пощенски пратки и пощенски колети и на чл.36 ЗПУ при осъществяване на връчването и при оформяне на обратната разписка. Съставът на ВКС е разгледал и съдържанието на поканата за доброволно изпълнение / конкретни вземания като основание и размер, посочен взискател и длъжник/, като го е преценил във връзка с отбелязания в нея като приложение към същата издаден изпълнителен лист от СГС, в който изрично са посочени индивидуализиращите белези на арбитражното решение – номер, дата, дело и арбитър. След съвкупна преценка на доказателствата и процесуалните действия на страните в процеса, съдът е заключил, че е бил пропуснат преклузивният срок за подаване на молбата по чл.47 ЗМТА. Определението на предходния състав на ВКС е правилно. Не могат да бъдат споделени оплакванията на частния жалбоподател, че в процесната обратна разписка липсва посочване на връчения с нея документ – покана за доброволно изпъленние. Както в приложеното копие на л.39 от т.д. № 140/21г. на ВКС, II т.о. от известие за доставяне, представено от ответника с отговора на исковата молба, така и в идентичното по съдържание известие в изп.дело на ЧСИ Р.А., изрично е отбелязано „ПДИ“, т.е. покана за доброволно изпъленние. Поставен е и печат на посоченото ЧСИ. Не се твърди и не се доказва в същия период при същото ЧСИ Р.А. да има друго висящо изпълнително дело, по което длъжник да е В. В.. В съответствие с чл.179, ал.1 ГПК е преценката на предходния състав на ВКС относно удостоверителния характер и обвързващата съда материална доказателствена сила на обективираното изявление на връчителя относно връчените от него книжа. Следва да се посочи, че направеното от ищцата оспорване по т.д. № 140/2021г. на ВКС, II т.о. относно известието за доставяне е само, че не е било получено от посоченото в същото лице, на което е връчено – Б. И. Ч.. Доколкото фактът на връчване се удостоверява и с подписа на получателя, а изрично липсва оспорване, че положеният в документа подпис за получател не принадлежи на Б. Ч., то само въз основа на свидетелските показания на същото лице, че не е получавала конкретната пратка, не може да бъде опровергано съдържанието на изходящия от него документ. Тъй като разпоредбата на чл.44, ал.2, изр.2 ГПК е част от Глава шеста на Част първа на ГПК – Общи правила, то тя намира приложение към всички уредени в ГПК производства, вкл. и към изпълнителния процес. Връчването по пощата е редовен способ за връчване на книжа по изпълнителното дело. Съответно за редовността на връчването чрез този способ приложение намират Общите правила за връчване на пощенски пратки и пощенски колети и чл.36 ЗПУ, които регламентират правомощията на пощенския служител. Горната регламентация не предвижда изискване лицето, което е намерено на адреса и получава пратката да е упълномощено от адресата на пратката за получаването й, каквото условие не е поставено и в общата норма на чл.46, ал.1 и 2 ГПК спрямо другото лице, чрез което се извършва връчване. Местопребиваването на ищцата в България или във Великобритания към датата на връчване на съобщението – 28.12.2012г., след като не й е връчено лично, няма отношение към редовността на това връчване. Действително в поканата за доброволно изпълнение не се съдържа информация за конкретно арбитражно дело и решение по него, но в съответствие с правилото на чл.235, ал.2 вр. чл.236, ал.2 ГПК съставът на ВКС, II т.о. е направил съвкупна преценка на съдържанието на процесната покана за доброволно изпълнение и на изпълнителния лист. Следва да се отчете изричното отбелязване в поканата на дължимите суми като размер и основание, кой е взискател по изпълнителното дело и по кое дело на СГС е издаден изпълнителният лист, както и че към поканата се прилага копие от изпълнителния лист. Правилно предходният състав на ВКС е съобразил приложението на чл.179, ал.1 ГПК и по отношение удостоверителното изявление на ЧСИ по отношение на приложените към поканата книжа и липсата на успешно проведено опровергаване на съдържанието на същото изявление. След като в изпълнителния лист изрично са отбелязани идентифициращи арбитражното решение белези – номер, дата, страни, арбитражно дело и арбитър, и е възпроизведен диспозитивът на това решение, то може да се заключи, че с връчването на съобщението от 28.12.2012г. В. В. е узнала за процесното арбитражно решение. Следователно подаването на 07.12.2020г. на молбата по чл.47 ЗМТА, подадена на 07.12.2020г. се явява извън преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Обжалваното определение следва да се потвърди. В полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Частната жалба срещу същото определение в частта за разноските се преценява от настоящият състав на ВКС по правния си характер като молба по чл.248 ГПК. Тъй като по компетентен да се произнесе по нея е съставът постановил определение № 60231/26.11.2021г. по т.д. № 140/2021 г. на ВКС, II т.о., то делото следва да се изпрати на същия за разглеждането й. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение