Определение № 69 от 26.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 34/2011 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на С. М. К., Р. Г. К. и М. Г. П.,[населено място] срещу определение № 3133/17.11.2010г. по ч.гр.д.№ 3055/10г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение от 27.08.2010г. по гр.д.№ 12643/10г. на Пловдивския районен съд. Депозирана е и частна касационна жалба на П. 26070[населено място] срещу същото определение, но в частта, с която е отменено определение № 10634/21.10.10г. и е постановено спиране на изпълнението по изп.д.№ 27/10г. по описа на Д. на П.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., при проверка на редовността на подадените частни жалби, констатира, че същите са недопустими. Обжалваното въззивно определение и в двете му части не е категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частни жалба срещу разпореждания за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена, въз основа на документ по чл.417 ГПК и по частни жалби срещу актове по чл.420 ГПК, не попадат в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Същите не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се разрешава по същество заповедното или друго отделно производство. Въззивното определение, постановено по реда на чл.419, ал.1 вр. чл.418 ГПК и по чл.420 ГПК, е влязло в сила от датата на постановяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС не създава висящност на касационното производство. С настоящото определение ВКС само констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което същото е окончателно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд