Определение № 10380 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8471/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. П. Е. от гр. Перник против разпореждане № 1139 от 24.06.2024 г., постановено по адм. дело № 564/2023 г. по описа на Административен съд - Перник (АС - Перник), с което е върната частната му жалба с вх. № 432 от 14.02.2024 г., против определение №113/30.01.2024 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Иска отмяната му и връщане на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира направените по делото разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното разпореждане първоинстанционният съд е извършил проверка за редовността на частната жалбата на Е., против определение № 113/30.01.2024 г. постановено по адм. дело №564/2023 г. по описа на АС - Перник и е констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл. 213, т. 2 от АПК, тъй като не е представено пълномощно от адв. Златанова за приподписване на частната жалба. С разпореждане от 09.05.2024 г. съдът е оставил без движение частната жалба, дал е указание за представяне на пълномощно за приподписването й и е предупредил жалбоподателя Е., че при неизпълнение на указанието в срок, частната му жалба ще бъде върната. Жалбоподателят не е открит на посочения в жалбата адрес за кореспонденция. По делото е приложено съобщение в цялост, на което на 29.05.2024 г. връчителят е отразил, че адреса е посещаван на 13.05.2024 г., 18.05.2024 г., 22.05.2024 г. като на посочените дати адресатът не е открит. С разпореждане от 30.05.2024 г. съдията-докладчик по първоинстанционното дело е наредил връчване по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК на разпореждането от 09.05.2024 г. Уведомлението е залепено на 31.05.2024 г., на вратата на апартамента на жалбоподателя, като в него е определен едноседмичен срок за явяване в канцеларията на Административен съд – Перник за получаване на съдебното разпореждане. Страната е предупредена, че ако не се яви в този срок, съобщението, с книжата към него, ще се приложат по делото и ще се считат за редовно връчени. В. П. не се е явил в срока по чл. 18а, ал. 9 АПК, поради което съобщението е счетено за връчено с изтичането на срока за получаването му в канцеларията на съда – 10.06.2024 г. Считано от този момент е започнал да тече 7-дневният срок за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането, който срок е изтекъл на 17.06.2024 г., понеделник, присъствен ден. Съдът е приел, че жалбоподателя е надлежно уведомен по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, след като не е бил намерен на адреса, посочен по делото, който е и постоянния адрес, което обстоятелство не е спорно. След като е констатирал, че жалбоподателя не е изпълнил указанията в определения срок, съдът е счел, че частната жалба като нередовна следва да бъде върната и постановил оспореното разпореждане. Разпореждането е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 АПК, приложима съгласно чл.231 от АПК и по отношение на частните жалби, съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Съдът правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК е упражнил правомощията си и е върнал подадената частна жалба на Е. против разпореждане № 1139 от 24.06.2024 г., постановено по вх. № 1280/07.05.2024 г. по адм. дело № 564/2023 г. по описа на Административен съд – Перник, след като в дадения от съда 7 дневен срок от съобщението нередовностите на частната му жалба не са били отстранени. Съгласно правилото на чл. 18а, ал. 9 АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. В случая посоченото правило е спазено. На адреса на жалбоподателя не е намерено лице, което да получи книжата, поради което правилно първоинстанционният съд е разпоредил съобщаването да се извърши чрез залепване на уведомлението. Изложените от жалбоподателя доводи, че на посочения адрес притежава и търговски обект, където е получавал съобщения, както и, че не е видял поставеното съобщение, нито някой го е уведомил за такова и липсват данни съсед да е бил поканен да получи съобщението са голословни и не могат да обосноват различен извод по отношение на редовността на връчването на съобщението по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК. Изрично от длъжностното лице е отразено, че Е. не е открит, на адреса. Посочените действия са извършени от длъжностно лице в това му качество и удостоверяват редовно връчване в хипотезата на чл. 18а, ал. 9 АПК. Ето защо, с оглед отразеното от съдебния служител, правилно решаващият съд е приел че връчването е редовно. В указания от съда срок жалбоподателят не е изпълнил задължението си да отстрани констатираните нередовности на частната жалба, а приложеното към настоящата частна жалба пълномощно не може да санира неизпълнението на указанията на съда в дадения срок. Предвид изложените съображения, обжалваното разпореждане като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,