Определение № 283 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 967/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 4510 от 21.12.2013 г. по ч. гр. дело № 957/2013 г. на състав на Софийски окръжен съд, гражданско отделение. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното определение състав на Софийски окръжен съд е потвърдил разпореждане № 668 от 30.10.2013 г. по ч. гр. дело № 575/2013 г. на Районен съд, [населено място], с което е отхвърлено заявление вх. № 1469/2013 г., подадено от [фирма], [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 6 ГПК и изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място] за част от неизплатена главница, възлизаща общо на 80 000 евро. По спора, с който е сезиран настоящият състав на ВКС възниква въпроса: подлежи ли на касационно обжалване определението, цитирано по – горе, постановено от Софийски окръжен съд. Разрешаването на спора е обусловено от решението, което следва да бъде прието от ОСГКТК по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС, по следния въпрос: „Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване”. Поради това следва производството по делото да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателното решение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение