Решение № 1451 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10127/2025 г.

Производството е по реда на чл. 64 и сл, от Закона за защита на конкуренцията и чл. 212 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от двама касационни жалбоподатели, а именно "Абофарма България" ЕООД и "Техноком Трейд" ЕООД, чрез упълномощени адвокати Н. Гугински и Д. Йорданова против Решение № 907 от 03.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1372/2023 г. по описа на Административен съд София-област. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Решение № 996/2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията и съдът да установи, че при предлагането и рекламирането на хранителната добавка "Абофарма Магнезий 1000" от страна на "Абофарма България" ЕООД и "Техноком Трейд" ЕООД не са извършени нарушения по чл. 29 и чл. 32, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията. Алтернативно е направено искане след отмяната на обжалвания съдебен акт, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендирани са разноските по производството и възнаграждение за един адвокат за всеки от двамата касатори. Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Въз основа на данните по делото и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановеният срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледа по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба, подадена от "Абофарма България" ЕООД и „Техноком Трейд“ ЕООД срещу решение № 996/12.10.2023 г. по преписка № КЗК-325/2023 г. на Комисия за защита на конкуренцията, с което е установено извършено нарушение на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 ЗЗК от „Техноком Трейд“ ЕООД и е наложена имуществена санкция в размер на 2,5 % и е установено извършено нарушение от „Абофарма България“ ЕООД по чл. 29 ЗЗК и е наложена имуществена санкция в размер на 2,5 %. С оспореното пред настоящата инстанция решението, съдът е оставил в сила решението на КЗК, като е отхвърлил жалбата. За да достигне до този резултат, съдът от фактическа страна е установил, че дружествата "Абофарма България" ЕООД и „Техноком Трейд“ ЕООД, осъществят стопанска дейсност във връзка с вноса и разпространението на „AboPharma Магнезий 1000 удължено действие в таблетна форма“ и „AboPharma Магнезий 1000“ в течна форма (ликуид) с вкус на портокал и вкус на ягода. „Абофарма България“ ЕООД внася хранителните добавки, а „Техноком трейд“ ЕООД закупува цялото внесено количество на тези продукти от „Абофарма България“ ЕООД и го дистрибутира на територията на страната, както и осъществява цялата оперативна дейност във връзка с разпространението им на пазара на дребно и едро, включително и като рекламодател осъществява рекламни кампании. По отношение на първият вид хранителна добавка е установено, че в Ѕ таблетка съдържа 250 мг. чист магнезий, а във вторият вид в течна форма в един стик се съдържат 2500 мг магнезиев цитрат, което съответства на 200 mg магнезий. По делото са допуснати и приети две съдебно-фармакологични експертизи и две съдебно-икономически (маркетингова и маркова) експертизи. При така установеното от фактическа страна е извел правни изводи, че оспореното пред него решение на КЗК, е издадено от компетентен административен орган, в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 62 от ЗЗК. Административният съд е приел също, че оспореното решение е взето с необходимото мнозинство и кворум по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК, като не са били установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Съдът е счел, че процесното решение е издадено и при правилно приложение на материалния закон. По отношение приложението на чл. 32, ал. 1, предложение 1 вр. чл. 33, ал. 1 ЗЗК, е прието, че обследваната кампания представлява реклама, a „Техноком Трейд“ ЕООД има качеството на рекламодател, тъй като е организирало цялостната рекламна кампания от септември 2019 г. до момента на постановяването на решението на КЗК, в това число концепция, възлагане на изработването и тяхното одобрение, разпространяване на рекламни съобщения в телевизионни клипове, социалните медии, печатни материали и др. Прието е, че рекламите достигат до неограничен кръг потребители и внушават, че числото „1000“, откроено върху опаковките, означава конкретно количество магнезий в продукта. Това възприемане се подкрепя от наложената на пазара практика числата върху опаковките да съответстват на количествата вложен магнезий или негови соли. В случая обаче числото „1000“ не отразява реалното съдържание на магнезий във всеки продукт, нито индивидуализира различните форми (таблетна/течна). Така потребителят остава с погрешно впечатление, че под бранда „ABOPHARMA Магнезий 1000“ се предлагат продукти с определено и еднакво съдържание на магнезий, което не отговаря на действителността. Заблудата засяга същностна характеристика на стоката – нейния състав, която е определяща при покупката. Затова съдът приема наличието на заблуждаваща реклама. По отношение на приложението на чл. 29 ЗЗК, първоинстанционния съд е приел, че „Абофарма България“ ЕООД като вносител и пакетиращ, носи отговорност за външния вид и представянето на продуктите на пазара, тъй като дружеството пряко участва в създаването на дизайна и неговото оформление, както и използва числото „1000“ по начин, който не съответства на реалното съдържание на магнезий във всеки продукт. Макар числото да не е придружено от мерна единица, то подсъзнателно се асоциира от потребителя с количество, което води до подвеждащо представяне и нарушава чл. 29 ЗЗК. По отношение на размера на санкцията първоинстанционния съд е приел, че е нарушението правилно е определено като не особено тежко и съответно е наложена санкция в размер на 2,5 %. Настоящият съдебен състав намира атакуваното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. На първо място, неоснователно е общото възражение, че първоинстанционният съд не е формирал собствени мотиви и е възпроизвел механично констатациите на Комисията за защита на конкуренцията. От съдържанието на съдебния акт ясно се установява, че съдът е извършил самостоятелна преценка на относимите факти и доказателства, като е обсъдил както правната квалификация на установените поведения, така и приложението на материалноправните норми на ЗЗК. Обстоятелството, че съдът споделя мотивите на административния орган и ги възприема като правилни, не означава липса на самостоятелно правораздавателно волеизявление, доколкото тези мотиви са анализирани и съотнесени към доводите на страните. Подобен подход е допустим и съответства на трайната практика на Върховния административен съд, когато мотивите на административния акт са пълни, ясни и законосъобразни. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че двете дружества са част от една икономическа единица и съвместно осъществяват търговска дейност, свързана с внос, опаковане, разпространение и популяризиране на процесните хранителни добавки (като продуктов пазар) на територията на страната (като географски пазар). От тази гледна точка, правилно поведението на двете дружества е разгледано в съответствие с извършваното от тях поведение, а именно „Техноком Трейд“ ЕООД през призмата на чл. 32 ЗЗК, тъй като осъществява популяризирането на продукта и „Абофрарма България“ ЕООД по чл. 29 ЗЗК, като вносител и създател на дизайна и опаковането на продукта през призмата на общия състав на нелоялна конкуренцията. Правилно е прието, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на заблуждаващата реклама по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК. Съгласно посочената разпоредба заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент. Законодателят не изисква да е настъпила действителна заблуда или конкретна вреда, а е достатъчно рекламата обективно да е годна да въведе в заблуждение съществена част от адресатите си. Безспорно установено е, че процесните рекламни материали и рекламни клипове представляват реклама по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, тъй като са съобщения, свързани с търговска дейност, имащи за цел да насърчат реализацията на конкретни стоки. Същите са разпространявани чрез различни комуникационни канали, включително национални телевизии, социални мрежи, печатни материали и промоционални събития, като по този начин са достигнали до неограничен кръг крайни потребители. Правилен и обоснован е изводът на Комисията и на първоинстанционния съд, че „Техноком Трейд“ ЕООД следва да се квалифицира като рекламодател по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗЗК. От събраните доказателства се установява, че именно това дружество е организирало рекламната кампания, възложило е изработването на рекламните материали и клипове, одобрило е тяхното съдържание и е сключвало договори за тяхното разпространение. При липса на доказателства за участие на „Абофарма България“ в този процес, правилно е прието, че спрямо последното не следва да се ангажира отговорност по ЗЗК. Касационният състав напълно споделя извода, че използването на числото „1000“ от търговската марка представлява доминиращ елемент при визуалното оформление на опаковките и рекламните материали, което създава реална възможност за заблуда относно основна характеристика на рекламираните стоки, а именно съдържанието на магнезий или негови съединения. В контекста на реклама на хранителна добавка, числото „1000“ обективно се възприема като количествен показател, свързан със съдържанието на активното вещество. Това възприятие се засилва от факта, че на пазара на хранителни добавки съществува утвърдена практика числата, изписани върху опаковките, да съответстват на количеството на вложения елемент, независимо от неговата химична форма, което се установява от приетите по делото две съдебно-фармакологични експертизи. Обстоятелството, че в действителност съдържанието на магнезий в процесните продукти е значително по-ниско и не кореспондира по никакъв начин с използваното число, правилно е преценено като съществено несъответствие между рекламното внушение и реалните характеристики на стоката. Задължение на търговеца е да представя информацията по ясен, точен и недвусмислен начин, особено когато се касае за продукти, свързани със здравето на човека. Обосновано е прието и че формалното наличие на коректна информация върху етикета на опаковката не е достатъчно да неутрализира заблуждаващия ефект на рекламата, доколкото тази информация не присъства в самите рекламни материали, а визуалното въздействие на числото „1000“ доминира над останалите елементи. Оценката за заблуждаващ характер следва да се извършва въз основа на цялостното впечатление от рекламата, а не чрез изолирано разглеждане на отделни нейни елементи. Касационният съд споделя извода, че рекламната стратегия на дружеството, насочена към популяризиране на различни продукти под общия бранд „ABOPHARMA Магнезий 1000“, без ясна индивидуализация на техните специфични характеристики, изначално създава предпоставки за объркване и заблуда на потребителите. Заблудата се отнася до същността и състава на стоките, което представлява съществена информация за вземане на търговско решение и поради това попада в обхвата на чл. 33 ЗЗК. С оглед на изложеното касационната инстанция приема, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на „Техноком Трейд“ ЕООД за разпространение на заблуждаваща реклама. Наложените мерки за преустановяване на разпространението на рекламните материали по останалите маркетингови канали са съразмерни и съответстват на целта на закона, като не се установява превишаване на правомощията на Комисията за защита на конкуренцията. Относно установеното нарушение от страна на „Абофарма България“ ЕООД. Касационният състав намира за неоснователни възраженията, насочени срещу извода за наличие на нарушение по чл. 29 ЗЗК, извършено от „Абофарма България“ ЕООД. От събраните по преписката доказателства по безспорен начин се установява, че „Абофарма България“ ЕООД е осъществявало трайно поведение, изразяващо се в използването на комбинираната марка „ABOPHARMA Магнезий 1000“ върху опаковките на процесните хранителни добавки, предназначени за разпространение на територията на цялата страна. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че опаковката на продукта има самостоятелна комуникационна функция и представлява автономно средство за въздействие върху потребителския избор. Нарушението по чл. 29 ЗЗК е осъществено чрез трайно и продължително използване на определено търговско оформление при пускането на продуктите на пазара, независимо от наличието или интензитета на допълнителни рекламни кампании. Именно поради това отговорността на „Абофарма България“ ЕООД е правилно квалифицирана като самостоятелна. Неоснователно е възражението, че неправилно е ангажирана отговорността на „Абофарма България“ ЕООД за нарушение по чл. 29 от ЗЗК, доколкото използването на комбинираната марка „ABOPHARMA Магнезий 1000“ се квалифицира като законосъобразно упражняване на права върху регистрирана търговска марка. Предмет на настоящото производство не е законосъобразността на регистрацията на марката по реда на специалното законодателство, а начинът на нейното използване в търговската практика. Самото наличие на регистрация не освобождава притежателя от задължението да упражнява правата си добросъвестно и в съответствие с правилата на лоялната конкуренция. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че използването на обозначението „Магнезий 1000“ като доминиращ визуален елемент върху опаковката на продуктите представлява самостоятелна нелоялна търговска практика, независимо от формалното наличие на коректна информация на други места. Начинът на представяне на продукта е обективно годен да създаде у средния потребител погрешно възприятие относно неговите съществени характеристики и да повлияе върху икономическото му поведение. Следва да се отчете, че опаковката е първият, а в много случаи и единственият носител на информация, с който потребителят се сблъсква при избора на хранителни добавки, предлагани без рецепта и без задължителна консултация със специалист. Поради това използваните визуални елементи, включително означения, числови стойности и търговски марки, имат самостоятелна комуникативна стойност и са способни да формират очаквания относно състава, качеството и ефекта на продукта. Обосновано е прието, че акцентирането върху обозначението „Магнезий 1000“, без ясно и недвусмислено разграничаване на действителното съдържание на магнезий или неговите съединения, противоречи на добросъвестната търговска практика. Подобно представяне е годно да въведе в заблуждение потребителите относно количеството на активното вещество – характеристика, която има пряко значение за потребителския избор и за конкурентното позициониране на продукта на пазара. Неоснователно е и твърдението, че наличието на коректна информация в други части на опаковката или в придружаващата документация е достатъчно да неутрализира нелоялния характер на поведението. Преценката за заблуждаващ ефект се извършва въз основа на цялостното впечатление, което търговската практика създава у средния потребител, а не на хипотетичната възможност последният чрез допълнително вглеждане или анализ да открие уточняващи данни. Именно доминиращото визуално въздействие на обозначението „Магнезий 1000“ е определящо за първоначалното възприятие и не може да бъде компенсирано от второстепенни текстови елементи. При тези обстоятелства касационната инстанция приема, че правилно е ангажирана отговорността на „Абофарма България“ ЕООД за нарушение на чл. 29 от ЗЗК като самостоятелно противоправно поведение, различно по правен състав от заблуждаващата реклама, но насочено към същия защитен интерес – осигуряване на лоялна конкуренция и ефективна защита на благосъстоянието на потребителите. Решаващият състав на Административен съд София-област е съобразил относимите към установените нарушения разпоредби ЗЗК и Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по ЗЗК. Правилно е прието, че с оглед особеностите на конкретния случай нарушенията, извършени от всяко от двете предприятия, са квалифицирани като „не особено тежки“ по смисъла на чл. 20, ал. 7, т. 2 от Методиката. В тази насока съдът обосновано е отчел продължителността и начина на осъществяване на нарушенията, а именно: по отношение на „Техноком трейд“ ЕООД - периодично, кампанийно, за няколко месеца през всяка година от 2019 г. до месец май 2023 г., а по отношение на „Абофарма България“ ЕООД - непрекъснато от месец юни 2019 г. до момента на постановяване на решението на КЗК. Макар при второто предприятие нарушението да е осъществявано за сравнително дълъг период от време (приблизително четири години), правилно е прието, че същото не достига интензитета и обхвата, характерни за „особено тежките“ нарушения по смисъла на Методиката. Законосъобразно е прието, че основата за определяне на санкцията възлиза на 20441000 лв. за „Техноком трейд“ ЕООД и на 4506000 лв. за „Абофарма България“ ЕООД, съобразно данните за общия оборот на предприятията, установени от годишните финансови отчети за 2022 г., финансовата година, предхождаща постановяването на решението на КЗК, в съответствие с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Методиката. Съгласно чл. 20, ал. 5 от Методиката имуществените санкции за нарушения по глава седма от ЗЗК се определят в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението, като за „не особено тежки“ нарушения е предвидено определяне на основния размер на санкцията в рамките на до 5 % от релевантната основа. Неоснователни са възраженията на касаторите, че санкциите на двете предприятия били определени върху продажбите на едни и същи стоки. Методиката ясно обвързва размера на санкцията с общия оборот на конкретното предприятие – нарушител, а не с оборота от определени стоки или услуги, нито с обстоятелството дали други предприятия предлагат идентични продукти. При липса на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, правилно и в съответствие с чл. 20, ал. 5 и чл. 4 от Методиката е определен размерът на санкцията от 2,5 % от релевантната основа, който отразява балансирана преценка на тежестта и продължителността на нарушението и не излиза извън рамките на предоставената оперативна самостоятелност. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че наложените санкции, съответно в размер на 511025 лв. за „Техноком трейд“ ЕООД и 112650 лв. за „Абофарма България“ ЕООД, са съразмерни, съответстват на целите на общата и специалната превенция по чл. 4 от Методиката и се явяват законосъобразни, обосновани и справедливи. Поради липсата на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответната страна - КЗК претенции за разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответната страна се дължат своевременно поисканите и доказани разноски. Затова касаторите следва да бъде осъдени да заплати на КЗК сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тази сума се определя при съобразяване от съда на фактическата и правна сложност на делото, както и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,