Определение № 111 от 04.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 578/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1ГПК. Образувано е по подадена от Д. Д. Р. частна жалба срещу определение № 293 от 29.10.2013 г. по гр. д. № 6482/2013 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о., е с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна на влязло в сила определение от 04.03.2013 г. по гр. д. № 195/2013 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане за връщане на въззивна жалба. Поддържа се, че отмяна на определението се иска на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК, поради както изводът за недопустимост е необоснован и незаконосъобразен. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното: За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна, ВКС е намерил, че тя има за предмет влязло в сила определение на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждане от 07.12.2012 г. по гр. д. № 5095/2012 г. на Русенски районен съд, с което е върната подадена въззивна жалба, срещу решение първоинстанционното решение по същото дело като нередовна, поради неизпълнение в определения от съда срок на указанията за отстраняване на нередовностите й. Касационният довод е за необоснованост на извода, че определението не подлежи на отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че е било нарушено правото му на участие по делото, тъй като указанията за нередовността на подадената от него въззивна жалба не са били съобщени на посочения в жалбата съдебен адрес, а са били изпратени на адреса на страната – жалбоподател, посочен в исковата молба и са били връчени лично на страната. Поради това, че страната е в напреднала възраст, не е проявила активност да установи връзка с процесуалния си представител и своевременно да го уведоми за приетите от нея съдебни книжа, за да се отстранят своевременно нередовностите на въззивната жалба. Доводът е неоснователен. На отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, а това са тези, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Не подлежат на отмяна определенията по движението на делата. Подлежи на отмяна само определението, с което се прекратява производството по делото поради отказ от иска. Това е така защото, законът прикрепва към отказа от иск сила на присъдено нещо, с която се отрича претендираното от ищеца право или се потвърждава правото, което ищецът е отричал с предявения иск. В този смисъл е разрешението дадено в т. 2 на Постановление на Пленума на ВС № 2 от 29.09.1977 г., което е запазило действието си и при новия ГПК. В конкретния случая определението, отмяна на което се иска, е по движение на делото. При изпълнение задължението за добре водене на процеса страната е могла да осъществи връзка с повереника си и да го уведоми за получените от нея книжа. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.