Решение № 3301 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 84/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) против решение № 1610/14.11.2025 г., постановено по адм. д. 243/2025 г. по описа на Административен съд - Ямбол (АС-Ямбол). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, с която са представени писмени доказателства. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответната страна „Полиграф-ДП“ЕООД оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1610/14.11.2025 г., постановено по адм. д. 243/2025 г. по описа на АС-Ямбол е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г. с изх. № 02-280-2600/2086 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ частта, с която е удържана сумата в размер на 1 045.70 лв., върнато е делото на административния орган като преписка за ново произнасяне в тази част в предвидения от закона срок и при спазване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, но в частта, с която е отменено противоречи на изискването за форма (чл. 146, ал. 2 от АПК), защото не са посочени каквито и да е фактически и недвусмислени правни основания за удържане на сумата. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия и подробно е изложил установената фактическа обстановка по спора. От съдържанието на уведомителното писмо АС-Ямбол правилно е установил, че сума в размер на 1045,70 лв. не е изплатена на земеделския производител, а е удържана от оторизираната сума по мярка ОПДУ за кампания 2023 г., но причината за това е напълно неясна. Уточнение относно основанието за удържане на част от оторизираната за плащане сума не се съдържа и в касационната жалба. В отговора по касационната жалба са изложени данни относно „предполагаемата причина“ за извършеното от ДФЗ намаление на определената за плащане сума, но поради забраната за установяване на нови фактически обстоятелства по чл. 220 от АПК, касационната инстанция не разполага с правомощия да провери доколко действително сумата от 1045,70 лв. е равна на санкция, подлежаща на прихващане с бъдещи плащания, която е наложена с отменено със съдебно решение друго (предходно) уведомително писмо. В административния акт липсва яснота, а пред първата инстанция и твърдения, съответно никакви доказателства относно съществуването на фактическо основание, което да съответства на поясненията в уведомителното писмо като възможности за удържане на суми, а именно „оторизираната субсидия суми, в резултат на наложени в предходен административен акт административни санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми, мерки и интервенции, администрирани от ДФЗ." Такива твърдения и доказателства липсват и в касационното обжалване, а и биха били недопустими доколкото непълнотата на доказателства не е основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения касационното основание за неправилност на решението на съда, поради нарушение на материалния закон е неоснователно. Неоснователни са и доводите за необоснованост на обжалвания съдебен акт, който е съобразен с всички събрани по делото доказателства. При разглеждане на спора АС-Ямбол не е допуснал процесуални нарушения, а наведеното касационно основание - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не е аргументирано в детайли. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция „Полиграф-ДП“ЕООД е направило разноски в размер на 400 лв., съответстващи на 204,53 евро, които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат възстановени от бюджета на касатора независимо от направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение