Определение № 6747 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5182/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. Х. Б. срещу определение № 3193 от 26.03.2024 г. по адм.д. № 689/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба срещу твърдян отказ на КАТ- София / на началник сектор Пътна полиция/ да бъде допуснат до започване и явяване на шофьорски курс / на курс за придобиване на правоспособност на водач на МПС/ и е прекратено производството по делото. Счита определението за неправилно, излага подробни съображения в частната жалба. Ответната страна не е взела становище. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил, че Р. Х. Б. е придобил правоспособност от категория „В“ с протокол № 1553/15.07.1988г. на гр. София и категория „ВЕ“ с протокол от 08.03.2013г. на гр. София. Същият е имал последно издадено СУМПС [номер], валидно до 19.03.2018г. с категории AM, В1, В, ВЕ/ограничение с код 05 - по медицински причини/, което фигурира в АИС-БДС със статус „невалиден“ по причина „подмяна/замяна в чужбина“. Българското СУМПС е подменено с немско свидетелство с № [номер]. На 16.05.2022г. Р. Х. Б. подал до отдел „Пътна полиция“ - СДВР заявление № 23523/16.05.2022г. за подмяна на немско свидетелство за управление на МПС № [номер], издадено от Република Германия свидетелство за управление на МПС. Във връзка с това е извършена проверка, при която в СДВР - отдел „Пътна полиция“ е получено писмо № 3286р-25601/26.05.2022г. на Главна дирекция „Национална полиция“, според което посоченото немско СУМПС е отнето с решение от 02.11.2020г. на органа по издаване на свидетелства за управление в Берлин, тъй като лицето не е предоставило назначената медицинско-психологическа експертиза. С Решение № 4333026245 от 12.04.2023г., издадено от началник отдел „Пътна полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи, е отказано да бъде издадено СУМПС на Р. Б. с мотиви, че предоставеното свидетелство за управление на моторно превозно средство № [номер], издадено от Република Германия, е невалидно за подмяна. Решение № 4333026245 от 12.04.2023г. на началника на отдел „Пътна полиция“ - СДВР е било оспорено пред съда, като с влязло в сила решение № 550 от 22.01. 2024г. адм.д. № 4553/2023г. на АССГ е отхвърлена жалбата С писмо № 433200-137236 от 20.12.2023г. началникът на ОПП - СДВР е уведомил Р. Х. Б., че относно статутът на СУМПС, издадено от Република Германия, е необходимо да се обърне към компетентния орган в Германия - Kraftfahrt-Bundesamt. Свидетелството е иззето от германските власти, поради което следвало да възстанови правата си за управление на моторно превозно средство в Германия, цитирана е разпоредбата на чл.17, ал.15, т.2 от Наредба № 1-157 от 1 октомври 2022г., според която не се издава свидетелство за управление на МПС в случаите, когато се установи, че лицето, подало заявление има наложени ограничения или временно лишаване от право да управлява МПС на територия на държава членка, или е започнала процедура по подмяна на свидетелството в друга държава членка. Съдът е приел, че съгласно изложеното в жалбата, се оспорва твърдян от жалбоподателя отказ на КАТ София да го допусне до започване и явяване на шофьорски курс. За да остави без разглеждане подадената жалба съдът приел, че писмо № 433200-137236 от 20.12.2023 г. на началника на ОПП - СДВР има информативен и разяснителен характер що се отнася до издаването на свидетелството за управление на МПС. Писмото не касае и не разглежда въпроса за започването и явяването на курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Това е видно и от цитираната в писмото разпоредба, която е свързана с основанията за отказ за издаване на СУМПС. Действително, писмото на началника на ОПП - СДВР съдържа изявление, че лицето следва да възстанови правата си за управление в Германия, но това не е равнозначно на отказ да бъде допуснат жалбоподателя до обучение. Всъщност началникът на ОПП - СДВР не е орган, който е оправомощен да разрешава или да забранява обучението за придобиване на правоспособност съгласно Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя на курс за придобиване на правоспособност. Съгласно чл.1 от посочената Наредба правоспособността за управление на МПС се придобива след задължително обучение в присъствена форма, в съответствие с изискванията, при условията и по реда, предвидени в тази наредба, което обучение се извършва от физически лица - търговци по смисъла на Търговския закон, или юридически лица, или от техните клонове, вписани в търговския регистър като такива, притежаващи разрешение, издадено при условията и по реда, предвидени в тази наредба. Контролът по прилагането на тази наредба се осъществява от инспекторатите по образованието в съответните областни административни центрове и регионалните отдели на ДАИ към Министерството на транспорта /чл.56 от Наредба № 31/1999г./. Съдът приел, че писмо № 433200-137236 от 20.12.2023г. на началника на ОПП - СДВР не представлява и отказ за допускане до изпит след проведено обучение, нито отказ за издаване на СУМПС след успешно положен изпит. Не се твърди и не се установява предмет на жалбата да са конкретни фактически действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице от отдел „Пътна полиция“ - СДВР, които да ограничават или засягат правата на жалбоподателя. Действително, в жалбата се твърди, че жалбоподателят е направил опит да се запише на шофьорски курс, но информационната система не го допуснала. В потвърждение е приложил извадка /изображение/ от компютърната система/, от която е видно, че в системата жалбоподателят фигурира като лице без загуба на правоспособност. Съдът приел, че това обстоятелство обаче отново не сочи на отказ, действие или бездействие на органите на КАТ /ОПП/ по допускане на жалбоподателя до обучение /шофьорски курс/. С оглед на това приел, че липсва годен за оспорване пред съда индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК Определението е правилно. От представените доказателства по делото и издадените на жалбоподателя удостоверения е видно, че свидетелството му за управление на МПС е отнето на жалбоподателя в Германия, поради това, че не е предоставил назначената медицинско-психологическа експертиза. Както е установил съдът в настоящото производство издаденото СУМПС [номер], валидно до 19.03.2018г. с категории AM, В1, В, ВЕ е с ограничение с код 05 - по медицински причини, на основание протокол № 223/19.03.2013 г. издаден от Транспортна областна лекарска експертна комисия /ТОЛЕК/. Към заявлението си за издаване на СУМПС жалбоподателят е представил карта на ТОЛЕК от 2022 г. Необходимите документи за издаване на българско свидетелство за управление на МПС, следва да са свързани с основанието на което свидетелството за управление на МПС му е било отнето в Германия. Както се обяснява в частната жалба с подаденото заявление жалбоподателят е поискал да бъде допуснат до курс за придобиване на правоспособност на водач категория В и до явяване на изпит, тъй като в мотивите на съдебното решение по адм.д. № 4553/2023г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение на началник отдел Пътна полиция СДВР за отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС, е записано, че жалбоподателят като неправоспособен водач на МПС следва да се яви на изпит за правоспособност, съгласно изискванията на закона, след което да подаде заявление за първоначално издаване на СУМПС, което е извън предмета на решението по адм.д. № 4553/2023г. на АССГ. Същевременно, както е посочил съдът в настоящото производство, видно от представената извадка от компютърната система, жалбоподателят фигурира като лице без загуба на правоспособност за придобитите категории. По настоящото дело в преписката изпратена в съда се съдържа заявление до КАТ СДВР, без номер и дата на подаване / не се сочат такива от жалбоподателя/, с което Р. Б. е поискал от началник КАТ - на отдел ПП СДВР да му бъде разрешено да се яви отново на шофьорски курс и на изпит, за да може да получи отново шофьорска книжка, категория В. Към преписката е приложено и цитираното от съда писмо № 433200-137236 от 20.12.2023г. началникът на ОПП - СДВР, издадено по УРИ 4333200-1296614/05.12.2023 г., за което съдът е приел, че е с разяснителен характер и не съдържа твърдяния отказ. Жалбата до съда е подадена срещу отдел Пътна полиция СДВР на 10.01.2024 г.. Ако посоченото заявление е подадено на 05.12.23 г. и писмо № 433200-137236 от 20.12.2023г. на началника на ОПП - СДВР, издадено по УРИ 4333200-1296614/05.12.2023 г. е в отговор на това заявление, няма данни кога е връчено писмото на жалбоподателя. Жалбоподателят не е посочил дали обжалва мълчалив или изричен отказ. В частната си жалба е посочил, че отговорът по своята същност представлява мълчалив отказ. Ако се обжалва мълчалив отказ по заявление от 5.12.23 г., срокът за обжалване е изтекъл към момента на подаването на жалбата пред съда. .Независимо от това жалбата до съда не е подадена срещу административния орган, обжалва се отказ на КАТ /ОПП СДВР/, а не отказ на началника ОПП СДВР, което е недопустимо и е достатъчно за да се остави без разглеждане подадената жалба до съда, както се е произнесъл и административния съд. Друг е въпросът дали началник ОПП е с правомощия да разпореди записване за курс за правоспособност и за явяване на изпит, каквито съдът е приел, че няма. С оглед на това обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение