Определение № 128 от 17.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1950/2020 г.

Производството е образувано по молба на С. А. И.-В. и В. В. В., чрез пълномощника им адв. И. М., за спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на решение № 3011 от 13.05.2020 год. по гр. д. № 6510/2019 год. на Софийски градски съд в частта му, с която молителите са осъдени да заплатят солидарно на С. Д. Т., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 9 642.44 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот – апартамент № 13 в [населено място],[жк], ул „Д. с.”, [жилищен адрес] вх. „Г”, ет. 5, с идентификатор *****, с площ 87.30 кв. м. за периода от 13.03.2013 год. до 1.03.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2018 год. до нейното окончателно плащане. В тази му част въззивното решение е обжалвано от С. А. И.-В. и В. В. В., чрез пълномощника им адв. И. М. с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, срокът за отговор по която съгласно чл. 287, ал. 1 ГПК не е изтекъл. Съгласно чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението в осъдителната му част, поради което и искането по чл. 282, ал. 2 ГПК е допустимо. Видно от приложеното платежно нареждане/вносна бележка от 9.07.2020 год. по сметката на ВКС е внесена сума в размер на 11 919.13 лв., потвърдено и от изричното отбелязване на длъжностно лице, счетоводител при направената проверка на 16.07.2020 год. С оглед на внесения размер на обезпечението и осъдителното въззивно решение в частта му за присъденото обезщетение за лишаване от ползване на имота, ведно със законната лихва, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК – въззивното решение в осъдителната му част подлежи на принудително изпълнение съгласно чл. 404, т. 1 ГПК, срещу него е подадена в срок касационна жалба и е внесено надлежно обезпечение в размера на присъдените суми. Поради това и на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС