Определение № 260 от 11.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 804/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молбата на А. В. В., действащ чрез пълномощника си – адв. О. К., за допълване определение № 133/20.02.2013 год., по ч.т.д.№ 804/2012 год. на състав на второ търговско отделение на ВКС, в частта за деловодните разноски с присъждане на сумата 2050 лв., адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответната по молбата страна [фирма], уведомена по реда на чл.248, ал.2 ГПК за искането на молителя на 29.03.2013 год., не е взела становище по основателността и. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира: Молбата за допълване на влязлото в сила определение на ВКС,ТК е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С постановеното по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК определение № 133 от 20.02.2013 год., по ч.т.д. № 804 /2012 състав на второ отделение на ВКС е потвърдил обжалваното от „ Г. ЗАСТРАХОВАНЕ ” ЕАД определение на Софийски апелативен съд, имащо характер на разпореждане, от 06.07.2012 год., по в.гр.д.№ 2834/ 2011 год., с което на осн. чл.286, ал.1, т.2 ГПК е върната подадената от ЮЛ - частен жалбоподател касационната жалба вх.№ 2511/08.03.2011 год. срещу въззивно решение на същия съд № 93 от 18.01.2012 год., по горепосоченото възз.гр.д.№ 2834/2011 год.. Обстоятелството, че по подадената от „ Г. ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД частна жалба вх.№ 7727/30.07.2012 год. не е постъпил отговор по реда на чл.276, ал.1 ГПК, от страна на ответника - настоящ молител, в който да се съдържа искане за присъждане на направените от последния деловодни разноски, нито са представени доказателства за евентуално извършените от същия конкретно за частното производство деловодни разходи е обосновало и крайния извод на касационната инстанция, че при този изход на делото в производството по чл.274, ал.2 ГПК, не дължи произнасяне по отговорността за деловодните разноски - арг от чл.78, ал.4, във вр. с ал.1 ГПК. Неоснователно е твърдението на молителя, че своевременно е заявил искането си, основано на чл.78, ал.4 ГПК. Видно от съдържанието приложения на стр. 49 от ч.т.д.№ 804/2012 год. отговор на И. А. К. и А. В. В., двамата действащи чрез пълномощника си адв.О. К., с вх. № 4667/ 09.05. 2012 год. същият е даден по реда на чл.287, ал.1 ГПК и касае единствено и само касационната жалба на „ Г. ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, но не и подадената от това търговско дружество частна жалба срещу определението на въззивния съд по в.гр.д.№ 2834/ 2011 год. за връщането и, поради неотстранена в срок нейна нередовност. Същевременно, доколкото в приложените два договора за мандат от 09.05.2012 год., сключени между молителя И. А. К. и „Адвокатско дружество О. К.” и разписки за внесени във вр. със същите различи по размер суми от страна на доверителя липсва разграничение с оглед предприетата защита на страната срещу подадената от „ Г. ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД касационна жалба, частна жалба, както и частна жалба на последната срещу определение на Софийски апелативен съд № 802/09.04.2012 год., по в.гр.д.№ 2834/ 2011 год., то размера на направените деловодни разноски, които се претендират понастоящем по реда на чл.248, ал.1 и сл. ГПК е и недоказан. Отделен в тази вр. остава въпросът, че според трайно установената практика на ВКС, при липса на представен списък на разноските по чл.80 ГПК страната не разполага с процесуална възможност да иска изменение на вече постановения съдебен акт в частта за разноските, дори и при евентуална негова неправилност. Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК