Определение № 2630 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 407/2026 г.

Постъпила е молба за отмяна от „Белбултранс“ЕООД със седалище в гр. Симитли, чрез адв. Лалова, на влязлото в сила съдебно Решение №7582 от 04.08.2022г. по адм. дело №11235/2021г. по описа на ВАС на РБ, с което е оставено в сила Решение № 1087 от 18.06.2021г. по адм. дело № 597/2020г. по описа на Административен съд – Благоевград. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, счита така депозираната молба за отмяна на търговското дружество срещу посоченото решение на тричленния състав на ВАС на РБ, постановено по цитираното адм. дело, за процесуално недопустима. В молбата за отмяна са изложени факти, които водят до извод на позоваване на разпоредбата на чл.239, т.1 АПК, според която актът подлежи на отмяна, ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съгласно императивното правило на чл.240 ал.1, т.1 АПК срокът да се иска отмяната при настъпили нови обстоятелства или нови писмени доказателства, е тримесечен и тече от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай решението, чиято отмяна се претендира е влязло в сила на дата 04.08.2022г., поради което крайният срок от една година да се иска отмяната ме в хипотезата на чл.239, т.1 АПК е изтекъл на 04.08.2023г. Молителят сочи като основание за отмяна постановено решението на СЕС по дело №С-61/2023г., по което актът е постановен на 21.11.2024г., като този факт е настъпил след постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Действително решението, което според молителя е нововъзникнало обстоятелство и доказателство, е узнато от него най-рано на датата на обявяване акта на Съда на европейския съюз и в тази връзка е спазен 3 месечният срок за подаване на искането за отмяна по реда на чл. 239, т.1 АПК, но не е спазен крайният допустим срок да се направи такова искане, а именно 1 година от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска по см. на чл.240, ал.1,т.1 от АПК. Настоящият Петчленен състав намира, за неоснователни изложените аргументи за спазване на презклузивния срок за искането за отмяна. Не се споделя становището в молбата за отмяна за друг начален момент, от който следва да тече преклузивния едногодишен срок по чл.240, ал.1,т.1 от АПК. Подобно становище противоречи на принципа за правната сигурност в случай на разширително тълкуване на правната норма. С оглед императивна норма на чл.240 ал.1, т.1 АПК подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане на основание чл.249 във вр. с чл.159, т.5 АПК, а образуваното по нея съдебно производство се прекрати, като недопустимо. По изложените съображения, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора Колегия,