Определение № 3614 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2597/2026 г.

ВАСТрето отделение31.03.2026 г.докладчик Юлиян Киров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 109 от 15.01.2026г. по административно дело № 200/ 2025 г., на Административен съд- Добрич. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл.229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. М., от [населено място], общ. Тервел, подадена чрез адв. В. Драганова, ДАК, срещу Определение № 109 от 15. 01. 2026 г. постановено по административно дело № 200/ 2025 г., на Административен съд- Добрич (АС Добрич), с което е оставена без разглеждане неговата жалба, срещу Писмо № АО-21-2813/ 04.12.2024г. на Директор на Дирекция "Български гражданство" при Министерство на правосъдието- гр. София. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че в случая неправилно от съда се приема, че липсва подлежащ на обжалване адм. акт. Счита, че се касае извършване на определено действие по издаване на удостоверение, а не както се приема, че става въпрос за дадени указания. Моли да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново по съществото на спора. Претендира направените в производството разноски за платена държавна такса и адвокатски хонорар. Ответната страна- Директор на Дирекция- "Български гражданство" при Министерство на правосъдието- гр. София, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл.230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. По делото е установено, че с Определение № 1422/ 24.07.2025 г. на жалбоподателя е указано, че по делото не е налице молбата, по която е образувано административното производство, препратена от Община Тервел в Министерство на правосъдието, по която е образувана преписка с рег. № 2908/ 2024 г. на Министерство на правосъдието, както и че липсват доказателства, че именно жалбоподателят е подал такава молба, с която да иска установяване на българско гражданство на С. (З.) Д. М. и какви документи е приложил към тази молба. С Протоколно определение от 27.11.2025 г. съдът е оставил без движение жалбата и е дал срок на жалбоподателя да представи доказателства, че по негова молба е било образувано административното производство пред Министерство на правосъдието, по което е издадено писмо № А-0-21-2813/ 4.12.2024 г., в което се твърди, че е обективиран отказ да бъде издадено удостоверение по чл. 39 ЗБГ на С. Д. М.. В изпълнение на дадените указания с Молба вх. № 4449/ 15.12.2025 г. от страна на жалбоподателя са представени допълнителни документи. Издадено е обжалваното Писмо с изх. № АО-21-2813/ 04.12.2024 г. на директор Дирекция- Българско гражданство, с което Община Тервел е уведомена, че след направения преглед на документи е установено, че с техни писма с изх. № 97-00-2892/08.08.2024 г. и № 9 7-00-2892/20.11.2024 г., с оглед изискването на чл. 15, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство (Наредбата) е необходимо да бъде представен официален документ, удостоверяващ промяната на имената лицето от С. Д. М. (съгласно данните в графа бележки“ на акта за раждане) на З. Д. М. (съгласно графа „Бележки“ на акта за брак) на З. И. С. (съгласно удостоверението за идентичност на лице с различни имена). Административният съд приел, че не е налице изричен отказ на административен орган за извършване на административната услуга по издаване на документ по смисъла на чл. 39 ЗБГ. Оспореното писмо нямало белезите на индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер и указания до администрацията на община Тервел за комплектоване в цялост на преписката, чрез представяне на официален документ, удостоверяващ промяна на имената на лицето, чието гражданство се иска да бъде удостоверено. Процесното писмо уведомявало адресата си- община Тервел, че следва да окомплектова административната преписка, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. Друго съдържание в това писмо не било налично, в това число и изричен отказ за издаване на удостоверение. Административният съд на второ място посочил, за жалбоподателя не бил налице и правен интерес от оспорване на процесното писмо. По делото не се установило, че именно по негова инициатива е образувано административното производство за издаване на удостоверение по чл. 39 ЗБГ и по което е издадено оспореното писмо. Така подадената жалба е приета за процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК, поради което производството по делото е било прекратено. Постановеното определение е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Правилно административният съд е преценил процедурата и дейността на органите, натоварени по закон с компетентност във връзка с придобиването на българско гражданство. Производството във връзка с българското гражданство е уредено в глава пета от Закона за българското гражданство /ЗБГ/. Съгласно чл. 39 от Закона за българското гражданство по молба на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството. Административният съд законосъобразно приел, че обжалваното Писмо № АО-21-2813/ 04.12.2024 г. на директора на Дирекция "Българско гражданство" при Министерство на правосъдието не е индивидуален административен акт. По подадената молба по предвидения ред в чл. 15, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от ЗБГ от частния жалбоподател, при предоставената му от чл. 41, ал. 1 ЗБГ, възможност, е издадено оспореното пред съда писмо. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 АПК определя, като индивидуален административен акт волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Волеизявлението на административния орган за издаване на документ по чл. 21, ал. 3 АПК (удостоверителен административен акт), респективно - отказът да се издаде такъв документ може да се обжалва по административен и съдебен ред. Обжалваното писмо, обаче е част от процедурата по издаване на удостоверение за гражданство и не представлява краен акт на административния орган. В този смисъл е Определение № 8532 от 21.08.2025 г. по адм. дело № 6669/ 2025 г., на III отделение на ВАС и Определение № 11655 от 24.09.2012 г. по адм. дело № 10874/ 2012 г., на III отделение на ВАС. Оспореното писмо не съдържа отрицателно волеизявление, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, респективно в случая на жалбоподателя. На обжалване подлежи крайния адм. акт- удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин- чл. 39 ЗБГ. Защитата по чл. 145 и сл. АПК се реализира след финализиране на адм. производство. Освен това заявител на искането до адм. орган е друго лице, поради което жалбоподателят са явява неучаствало в адм. производство лице. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд, че обжалваното писмо на директора на Дирекция "Българско гражданство" при Министерство на правосъдието не подлежи на съдебно оспорване по чл. 145- 178 от АПК е правилен по своя резултат. Наличието на годен за оспорване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за която съдът следи служебно. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

14