Определение № 1195 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11617/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частната жалба, подадена от К. Т. Д. от гр. Пазарджик чрез процесуалния й представител адвокат Додова, против определение № 4278/25.09.2025 г. постановено по адм. дело № 919/2025 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Изложени са съображения, че определението е необосновано и неправилно, и следва да бъде отменено. Ответната страна – Кмета на Община Белово, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК от легитимирано лице, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Белово да се произнесе по изпратената му с писмо изх. № 9400-44-1/06.06.2025г. от Областна администрация –гр. Пазарджик по компетентност жалба. Д. е поискала кмета на Община Белово да отмени своя заповед № 221/15.04.2021г., с която като наследник на Т. Д. й е възстановено правото на собственост върху имот с площ 1513 кв.м. с № 03592.39.33 в м. Кутела, землището на гр. Белово / отменена със заповед № 221/15.04.2021г. на кмета на Община Белово /; да издаде заповед, с която да й възстанови правото на собственост върху горепосочения ПИ, както и такава, с която да възстанови или откаже правото на собственост върху ПИ с№№03592.39.14; 39.18-21. С молба вх. № ОА-842/14.05.2025г. жалбоподателката Д. поискала кмета на Община Белово да прекрати бездействието си, като финализира реституционната процедура по отношение на имот стар № 390.8, да й бъде възстановено правото на собственост върху всички описани по-горе ПИ, да бъде обезщетена с 1436 кв.м. равностойна земя, по отношение на имот стар № 390.8, както и да й се изплати дължимото обезщетение по реда на пар. 4ж от ЗСПЗЗ. За да остави без разглеждане подадената жалба, административният съд е приел същата за просрочена, като е изложил обстойни мотиви за това, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.2 от АПК мълчаливият отказ подлежи на обжалване пред съда в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.В настоящия случай производството е започнало с депозирането на молба вх. № ОА-842/14.05.2025г., адресирана до кмета на Община Белово, който е следвало в 14-дневен срок да откаже/издаде поискания ИАА. Като не е сторил това до 28.05.2025г. вкл. /работен ден/ ответника формира мълчалив отказ да издаде съответният административен акт, чийто срок за оспорване пред съда, в съответствие с нормата на чл. 149, ал.2 от АПК е изтекъл на 30 юни 2025г., тъй като 28.06.2025г. е неприсъствен ден. Жалбата срещу мълчалив отказ е депозирана в съда на 24.07.2025г., т.е повече от един месец след изтичането на предвидената възможност в разпоредбата на чл. 149, ал.2 от АПК. Предвид посоченото правилно административния съд е оставил жалбата без разглеждане като просрочена. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав