Решение № 7803 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10457/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Национална здравноосигурителна каса, чрез юрисконсулт Миличин, срещу решение № 23123 от 04.07.2025 г., постановено по адм. дело № 12573/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е уважен предявеният срещу нея иск за обезщетяване на имуществени вреди. С доводи за неговата неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане или постановяване на решение по съществото на спора, с което се определи дължимият се размер на търсеното обезщетение въз основа на посочените в жалбата доводи. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – П. И. Ш., чрез адвокат Евтимова в писмен отговор и адвокат Димитрова в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София-град се е развило по исковата молба на П. И. Ш. срещу Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), с която е предявил иск, основан на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен административен акт, решение на управителя на НЗОК. С обжалваното решение съдът е уважил предявения иск в претендирания размер. За да постанови този резултат е приел, че по делото са доказани предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съобразно този резултат е присъдил разноски по делото. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства по сочени в исковата молба обстоятелства и становището на ответника към тях, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Решението съдържа единствено формални изводи. Ищецът е основал претенцията си на отменен като незаконосъобразен акт, чиито адресат не е, като наследник на починалата му съпруга и получател на плащане на окончателно дължима се от НЗОК сума, възстановяваща разходите за лечението и в чужбина. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява. В решението си съдът не е дал отговор за приложението на тази разпоредба - качеството на наследник на ищеца, включително дали е единствен такъв, което обстоятелство е пряко относимо към основателността на исковата претенция, включително, произтича ли твърдяното право на обезщетение в претендирания размер от соченото в исковата молба обстоятелство, че ищецът е получил окончателната сума, дължима се от НЗОК. Съдът не е изложил и мотиви защо приема за основателен иска в претендирания му размер. Посоченото в решението, че ответникът не оспорва размера на иска не съответства на подадения отговор на исковата молба. Ответникът изрично оспорва начина на изчисление на претендираната имуществена вреда, определена от ищеца в размера на законната лихва върху сума за определен период, което възражение не е разгледано от съда, а се поддържа и в касационната жалба. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 175 ГПК направеното от страната или неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото не само препятстват, но правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон в обжалваното решение, при забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва а се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение