Определение № 6346 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5483/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Б. Р. чрез адв. П. Норова, срещу Определение №15351/22.04.2026г., постановено по адм.дело №2491/2026г. по описа на Административен съд – София град, с което се отхвърля искането на жалбоподателката да бъде конституирана като заинтересована страна в производството по делото. С доводи за неправилност на определението, се иска неговата отмяна и присъждане на разноски по делото. Ответната страна - Г. Б. А., чрез адв. И. Петров, по реда и в срока по чл. 232 от АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли оспореното определение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Ответната страна - кмет на район "Слатина" СО, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от страна имаща правен интерес да обжалва съдебен акт, който прегражда претендираното от нея право на участие в съдебно производство, като заинтересована страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от Г. Б. А., срещу Заповед № РСЛ26-РД09-47/29.01.2026г., издадена от кмета на район „Слатина“-Столична община, с която на осн. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, в качеството й на собственик, е наредено да премахне незаконен строеж „Санитарно помещение в стая-спалня, оборудвано с мивка, тоалетна и компактна помпена станция за отпадни води с режещ нож“ находящ се в гр.София, [жк], [адрес]. С. Б. Р. е направила искане за конституирането й в качеството на заинтересована страна, с мотив, че е собственик на [заличен текст] - съседен на апартамента, в който е установено процесното незаконно строителство, предмет на процесната заповед. С оспореното определение първоинстанционния съд е приел, че страни в производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са само административният орган и адресатите на заповедта, а С. Б. Р. не притежава такова качество, поради което е отхвърлил искането й. Определението е правилно. Страни в производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж могат да бъдат само административният орган и адресатите на заповедта. Частният жалбоподател С. Б. Р., не притежава никое от тези качества. Адресати на заповед като процесната могат да бъдат собственика, възлжожителя или извършителя на строежа, както и собственика на имота, в който той е построен. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на незаконния строеж, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, от което се обуславя правният им интерес да оспорят заповедта. В конкретния случай, от съдържанието на процесната заповед, е видно, че С. Б. Р. не е неин адресат и не попада в кръга на субектите, които могат да бъдат адресати на тази заповед. Същата няма качеството и на издател на процесната заповед. Следователно, правилен е изводът на съда за това, че тя не е заинтересована от изхода на образуваното съдебно производство и не може да участва в него. С оглед горното, частната жалба срещу законосъобразността на обжалваното определение е неоснователна, поради което и на основание чл.221, ал.1 във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,